Българска гърлица
Limonium bulgaricum Ancev
Сем. Plumbaginaceae – Саркофаеви
Природозащитен статут. Критично застрашен [CR B1ab(ii,iii,iv)+2ab(ii,iii)]. ЗБР. Български ендемит.
Морфология и биология. Многогодишно тревисто растение с 35–50 cm високи цветоносни стъбла. Листата приосновни, 5–16 cm дълги, лопатовидни, целокрайни, в основата стеснени в дълга крилата дръжка. Цветовете по 1(2), групирани в класове, събрани в метличесто съцветие; чашката 5-делна, ципеста; венчето виолетово. Плодът едносеменна кутийка. Цв. VI–VII, пл. VII–VIII. Опрашва се от насекоми. Размножава се със семена.
Местообитания и популации. Среща се по влажни тревисти места в зоната на ксеротермните дъбови гори върху излужени черноземи. Образува разкъсани популации с ниска численост.
Разпространение в България. Дунавска равнина (по долината на р. Студена и нейните притоци в района между гр. Свищов, гр. Павликени и гр. Бяла); между 200 и 250 m н. в.
Общо разпространение. България.
Отрицателно действащи фактори. Селскостопанската дейност с развитие на интензивно земеделие, животновъдство и съпътстващите го паша и коситба се отразяват неблагоприятно върху естествените условия в местообитанията и популациите на вида. Събирането на растения за сухи букети поради декоративните им качества са причина за намаляване числеността на вида в отделни находища.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Част от находищата попадат в защитени територии (защитена местност „Кайкуша“ и защитена местност „Русалка“ в района на гр. Свищов) и в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Разработване на План за действие за опазване на вида; обявяване на защитени територии за най-критично застрашените находища; проучване на възможностите за отглеждане в култура с оглед декоративната стойност на вида.
Литература: Анчев, 1982, 1992а; Tzonev, 2005; Anchev, 2006.
Автори Минчо Анчев, Валентина Горанова
