Маноловска гърлица

Limonium asterotrichum (Salmon) Salmon

Сем. Plumbaginaceae – Саркофаеви

Природозащитен статут. Критично застрашен [CR B1ab(iii)+2ab(ii)]. IUCN(VU).ЗБР. Български ендемит.

Морфология и биология. Многогодишно тревисто растение с 40–70 cm високи цветоносни стъбла. Листата приосновни, 7–11 cm дълги, обратно ланцетни, целокрайни, покрити с четинки, в основата стеснени в дълга тясно-крилата дръжка. Цветовете по 1(2) групирани в гъсти класове, събрани във връхно метличесто съцветие; чашката 10-делна, ципеста, бяла; венчето виолетово. Плодът едносеменна кутийка. Цв. VI–VII, пл. VII–VIII. Опрашва се от насекоми. Размножава се със семена.

Местообитания и популации. Расте по сухи тревисти места, на бедни, песъчливо-глинести почви в ксеротермния дъбов пояс.

Разпространение в България. Тракийска низина (с. Манолe, Пловдивско)

и вероятно в Тунджанска хълмиста равнина (около бившето Стралджанско блато); от 400 докъм 450 m н. в.

Общо разпространение. България.

Отрицателно действащи фактори. Промяната в режима на ползване на земите наред с практикуване на животновъдство и съпътстващите го паша и коситба са причина за критичното състояние на популациите на вида на територията на страната.

Предприети мерки за защита. Защитен вид, съгласно Закона за биологичното разнообразие. Регистриран в1997 IUCN Red List of Threatened Plants (Walter & Gillet, 1998) с категория „уязвим“.

Необходими мерки за защита. Разработване на План за действие за опазване на вида; обявяване на находището при с. Манолe за защитена територия.

Забележка.Limonium asterotrichum е описан по материали на V. Stribrny, събрани през м. юли 1900 г. при с. Маноле, Пловдивско, погрешно посочвано в ботаническата литература като с. Манолово, Старозагорско.

Литература: Стоянов, Стефанов, 1948; Анчев, 1982, 1984; Petrova & Velchev, 2006.

Автори Валентина Горанова, Минчо Анчев


Маноловска гърлица (карта на разпространението)

Маноловска гърлица (илюстрация)