Албански крем
Lilium albanicum Griseb.
Сем. Liliaceae – Кремови
Природозащитен статут. Критично застрашен [CR B1a+2ab(ii)]. ЗБР. Балкански ендемит.
Морфология и биология. Многогодишно тревисто луковично растение. Стъблото 30–40 cm високо, просто, рядко към върха разклонено, облистено. Листата последователни, приседнали, обратнояйцевидно-ланцетни, заострени. Цветовете връхни, единични или по 2–3 в рехаво гроздовидно съцветие. Цветните дръжки по време на цъфтеж извити надолу, а при плодовете изправени нагоре. Околоцветните листчета златисти, 3–4 cm дълги, по време на цъфтеж дъговидно извити навън. Прашниците обагрени керемиденочервено. Плодните кутийки изправени, продълговато-цилиндрични, разпукващи се на три дяла. Семената многобройни, дисковидни, светлокафяви. Цв. VII–VIII. Опрашва се от насекоми. Размножава се вегетативно с дъщерни луковици и със семена.
Местообитания и популации. В тревни и разредени храстови съобщества от сибирска хвойна, върху плитки каменливи почви. Малочислени популации от по няколко десетки екземпляра.
Разпространение в България. Беласица (вр. Радомир и вр. Тумба); при 1800–1900 m н. в.
Общо разпространение. Балкански полуостров (България, Р Македония, Албания).
Отрицателно действащи фактори. Слаба възобновителна способност; малочислени субпопулации. При разширяване на разпространението на сибирската хвойна, видът може да бъде потиснат.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Находищата попадат в природен парк „Беласица“ и защитена зона от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Механично изрязване на сибирската хвойна в границите на находищата и около тях.
Литература: Делипавлов, Попова, 1965.
Автор Теньо Мешинев
