Клинолистен див тютюн
Ligularia glauca (L.) O. Hoffm.
Сем. Asteraceae – Сложноцветни
Природозащитен статут. Критично застрашен [CR B1ab(iii,v)+2ab(iii,v)]. ЗБР.
Морфология и биология. Многогодишно тревисто растение, сивкаво, голо. Стъблото 50–150 cm високо, изправено, неразклонено. Приосновните листа продълговато-яйцевидни до елиптични, целокрайни или дребно-назъбени, клиновидно стеснени в основата в повече или по-малко равна на петурата дръжка; стъбловите по-дребни, горните почти приседнали. Кошничките с много къси дръжки, с присъцветници, подредени в гъсто, класовидно сложно съцветие. Езичестите цветове 6–12, жълти. Плодосемките 4–6 mm, с хвърчилка от мръснобели четинки. Цв. VI–VII, пл. VII–VIII. Размножава се със семена.
Местообитания и популации. Среща се в иглолистния и субалпийския пояс по скални поляни и пасища на умерено влажни места с кафяви горски, вторично затревени и планинско-ливадни почви.
Разпространение в България. Рила (над Рилски манастир край р. Друшлявица и в долината на р. Елешница под вр. Демиркапия); на 1200–2000 m н. в.
Общо разпространение. Източна Европа (Рила, Карпатите), Западен Сибир.
Отрицателно действащи фактори. Ограничената площ на популацията на вида в страната и ниската му конкурентноспособност; развитието на туризма причинява утъпкване на почвата в находищата и влошаване на водния режим.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Находищата му попадат в природен парк „Рилски манастир“ и в защитенa зонa от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България
Необходими мерки за защита. Проучване на числеността и площта на популациите, биологията и екологията на вида и застрашаващите фактори; мониторинг на състоянието на вида и събиране на семена за Националната семенна генбанка в гр. Садово.
Литература: Вълев, 1953; Бондев, 1984; Chater, 1976.
Автор Владимир Владимиров
