Трицветен леукопаксилус
Leucopaxillus compactus (Fr.) Neuhoff
Сем. Tricholomataceae - Eсенни гъби
Природозащитен статут. Критично застрашен [CR B2ab(iii,iv)].
Морфология и биология. Шапката в младо състояние полукълбовидна, развита разперена до плоскоразперена, 8–10(20) cm в диаметър, охреножълта, понякога със зеленикав оттенък, охренокафява до бледочервено-кафява, суха, матова, кадифеновлакнеста, накрая напукана; ръбът силно подвит навътре, често набразден. Пластинките прираснали до слабо низбягващи, много гъсти, кремави, охреножълти, сярножълти, зелено-жълти, почервеняват у старите индивиди. Пънчето обратнобухалковидно, в основата луковичноразширено, 4–10 ´ 2–6 cm, белезникаво с охреножълти петна, влакнестокадифено. Месото много плътно, белезникаво. Спорите елипсовидни, 6–8 ´ 4–5 mm, безцветни, брадавичести. Образува плодни тела IX–XI.
Местообитание и популации. Среща се на варовити почви. В широколистни гори (дъб –Quercus , габър –Carpinus).
Разпространение в България. Знеполски район (Конявска планина – под х. „Ведрица“ над с. Углярци), Родопи (Зап. – над с. Скребатно, Ср. – над с. Брестник).
Общо разпространение. Европа, Северна Америка.
Отрицателно действащи фактори. Промяна на хабитатите в резултат на дърводобив, туризъм и отдих, пожари, киселинни дъждове.
Предприети мерки за защита. Местообитанията на вида се нуждаят от приоритетна защита съгласно Закона за биологичното разнообразие. Включен е в Червен списък на гъбите в България. Част от находищата на вида са в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Проучване на числеността и площта на популациите, на биологията и екологията на вида. Включване в националната ситема за мониторинг на биологичното разнообразие и опазване на местообитанията на вида.
Литература: Стойчев, Стефанов, 1983; Стойчев, Димчева, 1987б; Gyosheva et al., 2000, 2006.
Автор Мелания Гьошева
