Луковичен паяжинник
Leucocortinarius bulbiger (Alb. & Schwein. : Fr.) Singer
Сем. Cortinariaceae – Паяжинници
Природозащитен статут. Застрашен [ЕNB1ab(iii,iv)].
Морфология и биология. Шапката в младо състояние полукълбовидна, по-късно широко изпъкнала, 5–12 cm в диаметър, червено-кафява, месночервена, жълто-кафява; ръбът с бели остатъци от покривалото. Частичното покривало (кортина) паяжиновидно, бяло. Пластинките прираснали със зъбче, широки, редки, бели до светлокафяви. Пънчето обратнобухалковидно, луковичноудебелено в основата, 4–10 × 1–1,8 cm, бяло до охренокафеникаво, с пръстеновидни, паяжиновидни остатъци от покривалото. Месото бяло. Спорите елипсовидни, 7–9 × 5–6 µm, гладки, безцветни. Образува плодни тела на групи, IX–X.
Местообитание и популации. Среща се на почва в иглолистни гори (смърч –Picea , бор –Pinus).
Разпространение в България. Витошки район (Витоша – местн. Шиково присое), Рила (Боровец, биосферен резерват „Парангалица“), Родопи (Ср. – резерват „Момчиловсвки дол“).
Общо разпространение. Европа, Азия.
Отрицателно действащи фактори. Промяна на хабитатите в резултат на дърводобив, туризъм и отдих, сухоземен транспорт, пожари.
Предприети мерки за защита. Включен е в Червен списък на гъбите в България. Част от находищата са разположени на територията на природен парк „Витоша“, биосферен резерват „Парангалица“ и резерват „Момчиловсвки дол“ и в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Проучване на числеността и площта на популацията, на биологията и екологията на вида. Провеждане на системен мониторинг и опазване на местообитанията на вида.
Литература: Хинкова, 1954, 1955а; Gyosheva & Andreeva, 2000; Gyosheva et al., 2006.
Автор Мелания Гьошева
