Грудеста жълтица
Leontodon tuberosus L.
Сем. Asteraceae – Сложноцветни
Природозащитен статут. Застрашен [EN B1ab(ii,iii)+2ab(ii,iii)].
Морфология и биология. Многогодишно тревисто растение с грудки. Стъблата високи 7–35 cm, четинести. Листата дълги 20–140 mm, широки 5–25 mm, обратноланцетни до продълговати, обикновено затъпени, перестоврязани, клиновидно стеснени в дръжка, покрити с 2–3-делни четинки, разположени на стълбчета. Кошничките единични. Обвивните листчета голи или четинести по средния ръб. Крайните езичести цветове с надлъжна зеленикава ивица отвън. Плодосемките дълги 3–7 mm, от два типа – външните извити и с много къса (0,5 mm) хвърчилка, вътрешните прави, с човка и добре развита хвърчилка от перести четинки. Цв. V, пл. V–VI. Размножава се със семена.
Местообитания и популации. Среща се по пасища и тревисти места край храсталаци и в разредени дъбови гори. Образува фрагментирана популация, като някои от отделните субпопулации са многочислени, с хиляди индивиди, растящи на малки или по-големи групи.
Разпространение в България. Черноморско крайбрежие (Ю. – между Синеморец и Резово); до около 50 m н. в.
Общо разпространение. Южна Европа, Северозападна Африка, Кипър, Западна Сирия.
Отрицателно действащи фактори. Основната заплаха е унищожаването на местообитанията и находищата вследствие на развитието на туризма (застрояване, изхвърляне на битови и строителни отпадъци, изпотъпкване, къмпингуване).
Предприети мерки за защита. Находището попада в защитена зона от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. По-детайлно проучване на биологията и екологията на вида и на заплахите. Мониторинг на състоянието на избрани субпопулации и събиране на семена за Националната семенна генбанка в гр. Садово.
Литература: Finch & Sell, 1976; Vladimirov & Dimitrova, 2006.
Автор Владимир Владимиров, Десислава Димитрова
