Глухарчевидна жълтица
Leontodon saxatilis Lam.
Сем. Asteraceae – Сложноцветни
Природозащитен статут. Застрашен [EN B1ab(iii)+2ab(iii)].
Морфология и биология. Многогодишно нежлезисто влакнесто тревисто растение; власинките 2- или 3-делни, разположени на къси стълбчета. Стъблата високи 5–20 cm, неразклонени. Листата дълги 20–150 mm, широки 3–10 mm, обратноланцетни, целокрайни или пересто врязани, клиновидностеснени в дръжка. Кошничките единични. Обвивните листчета дълги 6–9 mm, с тъмнокафяв ципест ръб, почти голи. Крайните езичести цветове със сивкаво-виолетова надлъжна ивица по външната си повърхност. Плодосемките от два типа – външните с къса хвърчилка от люспи, вътрешните с носче и хвърчилка от четинки. Цв. VI–VII, пл. VII–VIII. Размножава се със семена.
Местообитания и популации. Среща се край коларски пътища и в участъци с по-разредена тревиста растителност в сенокосни ливади и пасища. Образува фрагментирана популация, като отделните субпопулации включват няколко десетки до няколкостотин индивида, растящи поединично или на групи.
Разпространение в България. Предбалкан (Зап. – Вършец), Стара планина (Зап. – гр. Годеч); на 400–800 m н. в.
Общо разпространение. Западна, Централна и Южна Европа, Северозападна Африка.
Отрицателно действащи фактори. Промяната на режима на ползване на ливадите (преустановяване на косенето, разораване, замърсяване с битови отпадъци) представлява потенциална заплаха за популацията.
Предприети мерки за защита. Находището попада в защитена зона „Западна Стара планина и Предбалкан“ от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Проучване на биологията и екологията на вида и застрашаващите фактори. Мониторинг на състоянието на популацията и събиране на семена за Националната семенна генбанка в гр. Садово.
Литература: Finch & Sell, 1976; Dimitrova et al., 2005.
Автор Владимир Владимиров, Десислава Димитрова
