Еделвайс
Leontopodium alpinum Cass.
Сем. Asteraceae – Сложноцветни
Природозащитен статут. Застрашен [EN B1ab(iii)+2ab(iii)]. ЗБР.
Морфология и биология. Многогодишно тревисто растение. Стъблата високи (1)5–20(30) cm, изправени, прости. Листата последователни, целокрайни, лопатовидни, дълги 1,5–4 cm, гъсто бяловълнесто напластени; най-горните обвиващи кошничките и равни по дължина на тях. Кошничките полукълбести. Обвивките дълги 4–6 mm; външните обвивни листчета ланцетни, вълнести, заострени, с кафеникави краища към върха. Цветовете жълтеникавобели. Плодосемките дълги 0,5 mm. Цв. VІІ–VІІІ, пл. VІІІ–ІХ.
Местообитания и популации. В пукнатините на трудно достъпни варовити скали и каменисти поляни в иглолистния, субалпийския и алпийския пояс. Популациите са от единични индивиди или от малки групи, с нисък репродуктивен потенциал и слаби миграционни способности. Популацията от Стара планина (Козята стена) е с добра численост и в добро състояние.
Разпространение в България. Стара планина (Ср. – Корудере, Зли връх, Козята стена, Триглав, Мазалат), Пирин (Сев. – Вихрен, Казана, Баюви дупки, Каменитица); от 1400 до 2700 m н. в.
Общо разпространение. Планините на Европа: от Карпатите до Пиренейте, Алпите, Централните Апенини и България.
Отрицателно действащи фактори. Привързаността към специфичен хабитат, ниската численост и плътност на популациите, разпокъсаността на ареала, слабите възобновителни способности; унищожаването на индивиди с комерсиална цел и от туристи.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Популациите попадат в националните паркове „Централен Балкан“ и „Пирин“ и в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Мониторинг на състоянието на популациите, при необходимост подпомагане на размножаванетоin situ .
Литература: Божилова, Тонков, 1984; Tutin, 1976.
Автор Светлана Банчева
