Мечи лентинелус

Lentinellus ursinus (Fr. : Fr.) Kühner

Сем. Auriscalpiaceae –Aурискалпиеви

Природозащитен статут. Критично застрашен [CR B1ab(i,ii,iii,iv)].

Морфология и биология. Шапката в младо състояние изпъкнала, след това плоска до вдлъбната, бъбрековидна или мидоподобна, 1–4 cm в диаметър, странично приседнала (без пънче), тъмнокафява, червено-кафява, с по-светъл, жълтеникав ръб, кадифеновлакнеста, суха. Пластинките ветриловидни, неправилно назъбени, тесни, белезникави или бледожълти. Спорите почти кълбовидни, 3–4 × 2,2–3 mm, безцветни. Образува плодни тела на големи кичури, VIII–XI.

Местообитание и популации. Расте по мъртва дървесина в широколистни (бук –Fagus , бреза –Betula , габър –Carpinus , дъб –Quercus) гори. В находището на Осоговска планина са установени двукратно (октомври 2004 и 2005 г.) две големи туфи (25 и 37 плодни тела) на изсъхнал дъбов ствол.

Разпространение в България. Предбалкан (Изт. – под с. Лисец, Габровско), Западни гранични планини (Осоговска планина – местн. Хисарлък над гр. Кюстендил), Рила (над с. Сестримо).

Общо разпространение. Европа, Азия, Сев. Америка.

Отрицателно действащи фактори. Промяна на хабитатите в резултат на дърводобив, селищно развитие, туризъм и отдих, сухоземен транспорт, пожари.

Предприети мерки за защита. Включен е в Червен списък на гъбите в България.

Необходими мерки за защита. Проучване на числеността и площта на популациите, на биологията и екологията на вида. Провеждане на системен мониторинг и опазване на местообитанията на вида.

Литература: Бързаков, 1926; Хинкова, 1958б; Gyosheva et al., 2000, 2006.

Автор Мелания Гьошева


Мечи лентинелус (карта на разпространението)

Мечи лентинелус (илюстрация)