Мечи лентинелус
Lentinellus ursinus (Fr. : Fr.) Kühner
Сем. Auriscalpiaceae –Aурискалпиеви
Природозащитен статут. Критично застрашен [CR B1ab(i,ii,iii,iv)].
Морфология и биология. Шапката в младо състояние изпъкнала, след това плоска до вдлъбната, бъбрековидна или мидоподобна, 1–4 cm в диаметър, странично приседнала (без пънче), тъмнокафява, червено-кафява, с по-светъл, жълтеникав ръб, кадифеновлакнеста, суха. Пластинките ветриловидни, неправилно назъбени, тесни, белезникави или бледожълти. Спорите почти кълбовидни, 3–4 × 2,2–3 mm, безцветни. Образува плодни тела на големи кичури, VIII–XI.
Местообитание и популации. Расте по мъртва дървесина в широколистни (бук –Fagus , бреза –Betula , габър –Carpinus , дъб –Quercus) гори. В находището на Осоговска планина са установени двукратно (октомври 2004 и 2005 г.) две големи туфи (25 и 37 плодни тела) на изсъхнал дъбов ствол.
Разпространение в България. Предбалкан (Изт. – под с. Лисец, Габровско), Западни гранични планини (Осоговска планина – местн. Хисарлък над гр. Кюстендил), Рила (над с. Сестримо).
Общо разпространение. Европа, Азия, Сев. Америка.
Отрицателно действащи фактори. Промяна на хабитатите в резултат на дърводобив, селищно развитие, туризъм и отдих, сухоземен транспорт, пожари.
Предприети мерки за защита. Включен е в Червен списък на гъбите в България.
Необходими мерки за защита. Проучване на числеността и площта на популациите, на биологията и екологията на вида. Провеждане на системен мониторинг и опазване на местообитанията на вида.
Литература: Бързаков, 1926; Хинкова, 1958б; Gyosheva et al., 2000, 2006.
Автор Мелания Гьошева
