Южна леща
Lens ervoides (Brign.) Grande
Сем. Fabacea e – Бобови
Природозащитен статут. Застрашен [EN B1ab(iii)+2ab(ii); C2a(i)].
Морфология и биология. Едногодишно тревисто растение. Стъблото високо 10–30 cm, изправено или възходящо. Листата чифтоперести, дълги до 2 cm, на върха с осилче или мустаче; листчетата 2–4 двойки, долните 8–10 mm дълги и 2–4 mm широки, обратнояйцевидни до елиптични, горните дълги 10–12 mm и широки 1–1,5 mm, тясноелиптични, всички на върха заострени, целокрайни. Прилистниците еднакви, ланцетни или почти копиевидни. Цветовете единични или по 2 в гроздовидни съцветия, на дълги оси, прикрепени в пазвите на листата. Чашката прилегналовлакнеста, зъбците линейношиловидни, 2–4 пъти по-дълги от тръбицата, малко по-къси от венчето. Флагчето широко 3–4 mm, обратнояйцевидноелиптично, повече или по-малко равно на крилцата и ладийката, светлосиньо с тъмносини жилки. Крилцата удълженоелиптични, в основата с продълговат придатък. Ладийката елиптичноромбична, сърповидно извита, светлосиня. Плодът боб, ромбичен, дълъг 8–9 mm, на върха косо заострено подвит. Семената виолетово-кафяви, гладки. Цв. ІV–V, пл. V–VІ. Опрашва се от насекоми. Размножава се със семена.
Местообитания и популации. По сухи варовити и каменисти терени върху бедни канелено-горски почви и рендзини. Популациите имат много ниска численост (единични индивиди с дифузно разпределение) и ограничена площ. Медитерански геоелемент, терофит, с много ниска численост и слаба конкурентност в ксеротермни затворени тревисти съобщества.
Разпространение в България. Странджа (над гр. МалкоТърново, край с. Варовник, резерватите „Витаново“ и „Узунбуджак“); до около 300 m н. в.
Общо разпространение. Средиземноморие, Югоизточна Европа, Кавказ, Югозападна Азия.
Отрицателно действащи фактори. Стопанска дейност (паша), изключително ограничено разпространение, малочислена популация и ниски възобновителни способности.
Предприети мерки за защита. Популациите са в границите на природен парк „Сранджа“, включително и в резерватите „Витаново“ и „Узунбуджак“ и в защитена зона от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Проучване на числеността и площта на популациите, на състоянието на местообитанието. Мониторинг на състоянието на популациите и събиране на семена за съхранение в семенна генбанка.
Литература: Кузманов, 1976; Велев, 1984; Гусев и др., 1997, 2004.
Автор Чавдар Гусев
