Трансилванско секирче
Lathyrus transsilvanicus (Spreng.) Fritsch
Сем. Fabaceae – Бобови
Природозащитен статут. Регионално изчезнал [RE].
Морфология и биология. Многогодишно тревисто коренищно растение. Стъблото изправено, високо 30–80 cm, без крила, с дълги кафяви власинки. Листата чифтоперести, завършващи с осилче, с 2–4 двойки ланцетни до обратнояйцевидни листчета, дълги 40–100 mm, от долната страна сиво-зелени, с редки власинки, от горната зелени, голи. Цветовете събрани по 8–12 в гроздовидни съцветия. Чашката с неравни помежду си зъбци. Венчелистчетата жълти. Плодът е линеен, кафяво-червен боб. Цв. VI, пл. VII. Размножава се със семена.
Местообитания и популации. Сенчести букови гори върху кафява горска почва.
Разпространение в България. Стара планина (Ср. – долината на р. Арманкая, Габровско); при около 1600 m н. в. Непотвърден от 1905 г. независимо от целенасоченото му търсене.
Общо разпространение. Централна Европа, Балкански полуостров.
Отрицателно действащи фактори. Не са известни със сигурност, но се предполага, че са свързани с експлоатацията на горите.
Предприети мерки за защита. Популацията на вида попада в границите на национален парк „Централен Балкан“ и в защитена зона от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Провеждане на нови търсения и реинтродукция при необходимост.
Литература: Нейчев, 1906, 1908; Кожухаров, 1976, 1984; Тошева, Павлова, 2003.
Автори Анита Тошева, Борис Асьов, Цветомир М. Денчев
