Скално секирче

Lathyrus saxatilis (Vent.) Vis.

Сем. Fabaceae – Бобови

Природозащитен статут. Критично застрашен [CR B2ab(ii,v)]. ЗБР.

Морфология и биология. Едногодишно тревисто растение с единично или от основата си разклонено стъбло, високо 10–15 cm. Листата чифтоперести, с 1–3 двойки листчета. Цветовете единични, 5–6 mm дълги, светложълти или със светлосинкав оттенък. Плодът 1,5–3 cm дълъг, елиптичен. Семената 3–4, овални, гладки. Цв. ІV, пл. V. Опрашва се от насекоми. Размножава се със семена, разпространявани зоохорно или барохорно.

Местообитания и популации. Расте по сухи тревисти и каменливи места върху скелетни-хумусно карбонатни почви, на варовит терен. Среща се най-често в съобщества наDichantium ischaemum ,Achyllea clypeolata ,Inula aschersoniana и др. Популациите са фрагментирани и представени с малочислени индивиди.

Разпространение в България. Долината на р. Места (Стъргач пл., над с. Илинден, Гоцеделчевско), Тракийска низина (Бесапарски ридове), в ксеротермния дъбов пояс; на 200–500 m н. в.

Общо разпространение. Средиземноморие, Крим.

Отрицателно действащи фактори. Различни видове стопанска дейност в местообитанията, прекомерна паша и утъпкване, залесяване, разораване и др.

Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Огняновско-Синитевския рид от Бесапарските ридове е обявен за защитена местност. Находищата попадат в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.

Необходими мерки за защита. Събиране на семена и съхраняването им в Националната семенна генбанка в гр. Садово.

Литература: Станев, 1975а; Кожухаров, 1976, 1984; Delipavlov & Dimitrov, 1973.

Автор Стефан Станев


Скално секирче (карта на разпространението)

Скално секирче (илюстрация)