Панчичево секирче
Lathyrus pancicii (Jurišic) Adamovic
Сем. F a ba ceae – Бобови
Природозащитен статут. Критично застрашен [CR B2ab(i,ii,iv);C2a(ii)]. IUCN(R), ЗБР. Балкански ендемит. Постглациален реликт.
Морфология и биология. Многогодишно тревисто растение, с тънки коренища. Стъблата единични или по няколко, 30–90 cm високи, неразклонени, късовлакнести. Листата чифтоперести, 8–12 cm дълги, с 3–5 двойки листчета. Листчетата линейно-ланцетни, 4–7 cm дълги, 5–8 mm широки, гъсто късо сивкаво-влакнести. Съцветия с 8–20 цвята, дръжките на съцветията по-дълги от присъцветния лист. Цветовете бледожълти, 15–20 mm дълги. Бобът 5–7 cm дълъг, влакнест. Цв. VІІ, пл. VIIІ. Насекомоопрашващо се растение. Размножава се със семена.
Местообитания и популации. Среща се по открити, слънчеви, варовити каменисти склонове. Елемент на тревни съобщества, доминирани отSesleria latifolia и с участието на значително разнообразие от видове, включително ниски храсти, често в съседство с остатъчни горички. Известни са две популации, с площ под 1.5 km2, с мозаечна структура, като видът формира няколко петна с обща площ около 1 ha и численост около 250 екземпляра.
Разпространение в България. Знеполски район (Любаш пл. и Стража пл.); на 1000–1200 m н. в. Има стари литературни данни от района на Стара планина (Зап. – с. Курило).
Общо разпространение. Балкански полуостров – локално в Североизточна Сърбия (изчезнал!) и Западна България.
Отрицателно действащи фактори. Ограниченото разпространение и малочислените популации. Промяната в режима на стопанисване на териториите. В миналото – пашата. Възможни са и други отрицателно действащи фактори, които не са известни.
Предприети мерки за защита. Видът е защитен съгласно Закона за биологичното разнообразие. Част от Любаш планина е защитена зона от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Изследване на биологията и екологията на вида и застрашаващите фактори; обявяване на територията за защитена и разработване на План за действие за опазване на вида.
Литература: Кожухаров, 1976; Андреев, 1984; Ranjelovic & Vukojicic, 1999; Petrova et al., 2003; Stoyanov, 2008.
Автор Антоанета Петрова
