Блатно секирче
Lathyrus palustris L.
Сем. Fabaceae – Бобови
Природозащитен статут. Критично застрашен [CR B1ab(iii)+2ab(iii)].
Морфология и биология. Многогодишно тревисто растение с грудковидни задебеления по коренището. Стъблата 25–120 cm дълги, с крила. Листата чифтоперести, завършващи с разклонено или просто мустаче, с 2–4 двойки линейни до елиптични листчета, 20–70 mm дълги. Цветовете са пурпурни до виолетови, събрани по 2–7 в рехави гроздовидни съцветия. Чашката с неравни помежду си зъбци. Плодът линеен, кафяв боб. Цв. VII–VIII, пл. VII–IX. Размножаване със семена и вегетативно.
Местообитания и популации. Из влажни ливади, заблатени и мочурливи места в равнините и долния планински пояс.
Разпространение в България. Софийски район (с. Цръклевци). В миналото посочван за Черноморско крайбрежие (Сев. – Белославско езеро), Софийски район (Казиченски блата), Знеполски район (Чокльово блато) и Родопи (Зап. – Баташко блато), но в тези находища сега популациите на вида са унищожени.
Общо разпространение. Европа, Предна и Централна Азия, Сибир (без най-северните и най-южните части), Канада и САЩ.
Отрицателно действащи фактори. Ограниченото разпространение, унищожаването и замърсяването на местообитанията в резултат на отводняване на терени за земеделско ползване, изграждане на язовири, добив на торф и др.
Предприети мерки за защита. Няма.
Необходими мерки за защита. Възстановяване, поддържане и опазване на хабитата и находищата на вида и осъществяване на мониторинг на състоянието на популацията; обявяване на находището при с. Цръклевци за защитена местност.
Литература: Йорданов, 1921, 1928, 1929б; Кожухаров, 1976, 1984; Hájek et al., 2006.
Автори Анита Тошева, Борис Асьов, Цветомир M. Денчев
