Ленолистно секирче
Lathyrus linifolius (Reichard) Bässler
L. montanus Bernh.1, 2, 3
Сем. Fabaceae – Бобови
Природозащитен статут. Застрашен [EN B1ab(iii)+2ab(iii)].
Морфология и биология. Многогодишно тревисто растение с грудковидно задебелено коренище. Стъблата изправени, високи 15–50 cm, с тесни крила. Листата чифтоперести, завършващи с осилче, с 1–4 двойки ланцетни до елиптични листчета, дълги 20–60 mm. Цветовете събрани по 2–6 в рехави гроздовидни съцветия. Чашката с неравни помежду си тъмнопурпурни зъбци. Венчелистчетата пурпурночервени до сини. Плодът линеен, червено-кафяв боб. Цв. VI–VII, пл. VII–VIII. Размножава се със семена и вегетативно.
Местообитания и популации. Разпространено нарядко по тревисти места върху плитка кафява горска почва на варовита скална основа в горния планински и субалпийския пояс.
Разпространение в България. Стара планина (Ср. – х. „Козя стена“, вр. Мазалат, х. „Узана“, Орлово гнездо, Малкия харман, Конски нос); от 1500 до 2100 m н. в.
Общо разпространение. Европа.
Отрицателно действащи фактори. Ограниченото разпространение, унищожаването и замърсяването на местообитанията в резултат на туризма, и на климатичните промени. Възпроизводителните способности на вида са силно ограничени, растенията цъфтят и плодоносят изключително слабо, а семената са с ниска кълняемост.
Предприети мерки за защита. Находищата на вида попадат в границите на национален парк „Централен Балкан“, част от тях в резерватите „Козята стена“ и „Соколна“ и са в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Поддържане и опазване на местообитанията и находищата на вида и осъществяване на мониторинг на състоянието на популациите; подпомагане на размножаването и съхраняване на семена в Националната семенна генбанка в гр. Садово.
Литература: Делипавлов, 1964; Кожухаров, 1976, 1984; Тошева, Павлова, 2003.
Автори Анита Тошева, Борис Асьов, Цветомир M. Денчев
