Едроцветно секирче
Lathyrus grandiflorus Sibth. & Sm.
Сем. Fabaceae – Бобови
Природозащитен статут. Застрашен [EN B1ab(iii)+2ab(iii)].
Морфология и биология. Многогодишно тревисто коренищно растение. Стъблата високи 35–150 cm, без крила. Листата чифтоперести, завършващи с разклонено или просто мустаче, с една двойка елиптични до обратнояйцевидни листчета, дълги 7–50 mm. Цветовете едри, дълги 15–40 mm, събрани по 1–4 в рехави гроздовидни съцветия. Чашката с равни помежду си зъбци. Венчелистчетата пурпурни до розови. Плодът линеен, светлокафяв боб. Цв. IV–VI, пл. VII–IX. Размножава се със семена.
Местообитания и популации. Среща се в широколистни горски съобщества, рядко по открити терени над горната граница на гората върху кафяви горски почви. Популациите са малочислени, с единични растения и ниска плътност.
Разпространение в България. Знеполски район (Конявска планина), Западни гранични планини (Осоговска планина), Беласица, Славянка, Рила; от 100 до 1600 m н. в.
Общо разпространение. Югоизточна Европа, Източно Средиземноморие, Югозападна Азия.
Отрицателно действащи фактори. Ограниченото разпространение, слабите възобновителни възможности на вида, унищожаването и замърсяването на местообитанията в резултат на дърводобив и туризъм.
Предприети мерки за защита. Популации на вида попадат в границите на национален парк „Рила“, природен парк „Рилски манастир“, а едно от находищата е включено в поддържан резерват „Габра“ (Осоговска планина). Находищата са в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Включване на вида в списъка на защитените растения съгласно Закона за биологичното разнообразие.Поддържане и опазване на хабитата и находищата на вида и осъществяване на мониторинг на състоянието на популацията. Съхраняване на семена в Националната семенна генбанка в гр. Садово.
Литература: Урумов, 1906; Кожухаров, 1976, 1984; Пашалиев, Димитров, 1995; Тошева, Павлова, 2003.
Автори Анита Тошева, Борис Асьов, Цветомир M. Денчев
