Нишковидно секирче
Lathyrus filiformis (Lam.) Gay
Сем. Fabaceae – Бобови
Природозащитен статут. Застрашен [EN B1ab(iii)+2ab(iii)].
Морфология и биология. Многогодишно тревисто коренищно растение. Стъблата високи 10–50 cm, без крила. Листата чифтоперести, завършващи с осилче, с 1–4 двойки линейни до линейноланцетни листчета, дълги 12–50 mm. Цветовете събрани по 2–7 в рехави гроздовидни съцветия. Чашката с еднакви помежду си зъбци. Венчелистчетата бледопурпурни до бледовиолетови. Плодът линеен, светлокафяв боб. Цв. V–VII, пл. VII–VIII. Размножаване със семена.
Местообитания и популации. По варовити скалисти поляни и склонове, върху плитки кафяви и планинско-горски почви, в окрайнините на гори отPicea abies с примес отPinus sylvestris иFagus sylvatica . Образува фрагментирани популации, плътността на които в отделните участъци варира от единични индивиди до отделни групи.
Разпространение в България. Родопи (Ср. – селата Мугла, Кестен, Триград, Ягодина, Чаирски езера, х. „Марциганица“); от 1250 до 1750 m н. в.
Общо разпространение. Южна Европа (Испания, Франция, Италия), Балкански полуостров (България), Северна Африка (Мароко, Алжир), Азорските острови.
Отрицателно действащи фактори. Ограниченото разпространение, унищожаването на местообитанията в резултат на пашата и туризма.
Предприети мерки за защита. Популации на вида попадат в границите на поддържан резерват „Шабаница“ (с. Кестен) и защитена местност „Чаирите“ (с. Триград). Находищата са в защитена зона от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Поддържане и опазване на хабитата и находищата на вида. Включване в списъка на защитените растения съгласно Закона за биологичното разнообразие и осъществяване на мониторинг на състоянието на популациите.
Литература: Tosheva, 2005.
Автори Анита Тошева, Борис Асьов, Цветомир M. Денчев
