Алпийско секирче
Lathyrus alpestris (Waldst. & Kit.) Kit.
Сем. Fabaceae – Бобови
Природозащитен статут. Критично застрашен [CR B1ab(iii)+2ab(iii)]. Балкански ендемит.
Морфология и биология. Многогодишно тревисто коренищно растение. Стъблата изправени, 10–50 cm високи, без крила или към върха с тесни крила. Листата чифтоперести, завършващи с осилче, с 2–4 двойки ланцетни до елиптични листчета, 20–50 mm дълги. Цветовете събрани по 3–6 в рехави гроздовидни съцветия. Чашката с неравни помежду си зъбци. Венчелистчетата пурпурно-червени до синьо-виолетови. Плодът линеен, тъмнокафяв боб. Цв. V–VII, пл. VIII–IX. Размножаване със семена.
Местообитания и популации. Среща се по тревисти места из алпийски ливади и храстови съобщества наJuniperus sibirica в горния планински и алпийски пояс. Популацията е фрагментирана, плътността в отделните участъци варира от единични растения до петна със значителна плътност.
Разпространение в България. Витоша (х. „Алеко“, вр. Резньовете, Купена); от 1700 до 2250 m н. в. Посочван за Рила (непотвърдено от 1843 г.) и погрешно за Стара планина (Ср.) и Родопи (Зап., Ср.).
Общо разпространение. Балкански полуостров (България, Албания, Гърция и бивша Югославия).
Отрицателно действащи фактори. Ограниченото разпространение, унищожаването и замърсяването на местообитанията в резултат на усиленото развитие на туризма и инфраструктурата, събирането като декоративно растение.
Предприети мерки за защита. Популацията на вида попада в границите на природен парк „Витоша“ (част от нея в резерват „Бистришко бранище“) и в защитена зона от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Поддържане и опазване на хабитата и находищата на вида; включване в списъка на защитените растения и осъществяване на мониторинг на състоянието на популациите.
Литература: Стоянов и др., 1967; Кожухаров, 1976; Тошева, Павлова, 2003.
Автори Анита Тошева, Борис Асьов, Цветомир M. Денчев
