Татарска салата
Lactuca tatarica (L.) C. A. Mey.
Сем. Asteraceae – Сложноцветни
Природозащитен статут. Застрашен [EN B1ab(iii)+2ab(iii)]. ЗБР.
Морфология и биология. Многогодишно тревисто растение с разклонено подземно коренище. Всички части на растението съдържат бял млечен сок (латекс). Стъблото високо до 80 cm, обикновено неразклонено, голо. Приосновните, долните и средните стъблови листа лировиднонаделени, горните цели, по ръба гъсто назъбени, голи, с восъчен налеп. Съцветията разклонени, с 5–15 кошнички. Обвивните листчета на кошничката припокриващи се, в три реда, голи, зелени или с виолетов оттенък. Всички цветове езичести, гълъбовосини. Плодът плодосемка с хвърчилка. Цв. VI–IX. Пл. VI–X. Размножава се със семена и вегетативно.
Местообитания и популации. Песъчливи и чакълести морски брегове. Популациите варират от малочислени до значителни по площ и с висока плътност. Възобновителните възможности на вида са добри.
Разпространение в България. Черноморско крайбрежие, Североизточна България (Девня, непотвърдено от 1932 г.); от морското равнище до около 150 m н. в.
Общо разпространение. Средна, Източна и Югоизточна Европа, Югозападна Азия.
Отрицателно действащи фактори. Ограниченото разпространение, специфичната екология на вида, строителството по крайбрежието, унищожаването и замърсяването на местообитанията, утъпкването и разораването на плажната ивица.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Част от популациите се намират в защитени територии (защитените местности „Иракли“ и „Силистар“, природна забележителност „Пясъчни дюни в местн. Перла“) и защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Поддържане и опазване на местообитанията на вида и осъществяване на мониторинг на състоянието на популациите.
Литература: Георгиев, 1889; Кочев, 1984; Мешинев и др., 1994; Петрова, Венкова, Герасимова, 2002.
Автори Борис Асьов, Цветомир М. Денчев
