Белардиева кобрезия
Kobresia myosuroides (Vell.) Fiori
Elyna bellardii (All.) Koch1, 3
Сем. Cyperaceae –Острицови
Природозащитен статут. Застрашен [EN D]. ЗБР.
Морфология и биология. Дребно многогодишно тревисто, гъсто туфесто растение. Стъблата високи 5–25 cm, много тънки, с лъскави приосновни влагалища. Листата много тесни, завити, равни или по-дълги от стъблата. Съцветието сложен клас, от 1 връхно мъжко класче и няколко странични двуполови с еднополови мъжки и женски цветове. Плодът 3-ръбесто, кафяво, лъскаво орехче, разположено в плодна торбичка с кафява покривна люспа. Цв. VI–VII, пл. VIII–IX. Размножава се със семена.
Местообитания и популации. Обитава голи скалисти и каменисти места във високопланинския пояс, по-рядко открити пространства в клекови храсталаци. Почвите са бедни, скелетни или скален ситнозем с мраморна скална основа. Популациите са малочислени (6–60 индивида) и с ограничена площ (30–40 m2).
Разпространение в България. Пирин (вр. Вихрен, Казаните, Баюви дупки), Рила (Мраморецки циркус); при 2300–2700 m н. в.
Общо разпространение. Европа, Арктика, Урал, Кавказ, Средна Азия, Далечния изток, Япония, Синай, Северна Америка.
Отрицателно действащи фактори. Слабо семенно възпроизводство вследствие на непълното узряване на семената при краткия вегетационен сезон и затруднената им кълняемост върху голия скален субстрат. Ограничено и фрагментарно разпространение, малка численост и площ на популациите. Увреждане на растенията и опадване на още неузрелите семена при движението на големи групи туристи.
Предприети мерки за защита. Видът и местообитанията му са защитени съгласно Закона за биологичното разнообразие. Популациите са в националните паркове „Пирин“ и „Рила“. Находищата попадат в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Туристическите маршрути да бъдат коригирани с цел заобиколяне на находищата на вида; мониторинг на състоянието на популациите и хабитатите.
Литература: Пенев, 1964; Маркова, 1984; Андреев, 1988; Стоева, Попова, 1989; Roussakova, 1995.
Автор Милка Стоева
