Динарско червеноглавче
Knautia dinarica (Murb.) Borbás
Сем. Dipsacaceae – Лугачкови
Природозащитен статут. Критично застрашен [CR B1ab(ii,iv)+2ab(ii); C1]. ЗБР.
Морфология и биология. Многогодишно тревисто растение. Стъблото до 60 cm високо, изправено, разклонено в горната половина, гъсто разперено-влакнести, с листна розетка в основата. Листата срещуположни, широко-елиптични, гъсто меко-прилегнало влакнести, долните стъблени слабо назъбени по ръба, горните почти целокрайни. Съцветието главичка, 2,5–4 cm в диаметър, в основата с обвивка от линейни листчета. Цветовете розови до пурпурни. Цв. VII–VIII, пл. VIII–IX. Размножава се вегетативно и със семена.
Местообитания и популации. Расте върху свежи кафяви горски почви по разсветлени места в буковия и иглолистния пояс или участва в състава на тревни съобщества в субалпийските зона. Образува фрагментирани малочислени популации.
Разпространение в България. Рила (покрай пътеката между местн. Кирилова поляна и Сухото езеро; в долините на Илийна река и Дупнишка Бистрица); 1500–2200 m н. в.
Общо разпространение. Западна част на Балканския полуостров и Югозападна Италия.
Отрицателно действащи фактори. Изолираност на популациите – находищата попадат в източната периферия от ареала на вида; близкородствено кръстосване; утъпкване на индивидите при преминаването на туристи; ограничено разпространение.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Находищата на вида попадат на територията на национален парк „Рила“ и природен парк „Рилски манастир“ и в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Детайлно проучване на числеността и площта на популациите, биологията и екологията на вида и застрашаващите фактори; мониторинг на уязвимите находища; събиране на семенен материал за Националната семенна генбанка в гр. Садово.
Литература: Урумов, 1935б; Ehrendorfer, 1976.
Автор Стоян Стоянов
