Византийско червеноглавче
Knautia byzantina Fritsch
Сем. Dipsacaceae – Лугачкови
Природозащитен статут. Критично застрашен [CR B1ab(ii,iii,iv)+2ab(ii,iii,iv)]. ]. ЗБР.
Морфология и биология. Едногодишно тревисто растение. Стъблото до 60 cm високо, изправено, разклонено в горната половина, със стърчащи власинки. Листата срещуположни, линейни, островърхи, целокрайни или остро-триъгълно назъбени по ръба, влакнести. Съцветието главичка, 1,5–3 cm в диаметър, в основата с 12–15 линейни листчета. Цветовете синкаво-виолетови, външните малко по-едри. Цв. VI–VII, пл. VII–VIII. Размножава се със семена.
Местообитания и популации. Расте върху каменливи канелени горски почви по сухи тревисти и храсталачни места, в окрайнините на гори, синори или изоставени ниви. Образува фрагментирани малочислени популации.
Разпространение в България. Тунджанска хълмиста равнина (около с. Голям Дервент, Елховско), Странджа (около с. Странджа, Боляровско; местн. Моряни, северозападно от с. Бръшлян, Малкотърновско); 100–500 m н. в.
Общо разпространение. Балкански полуостров (крайните югоизточни части на България и Европейска Турция) и Мала Азия (северозападна част).
Отрицателно действащи фактори. Пашата и утъпкването от домашни животни в близост до населените места; разпокъсване и загуба на хабитата вследствие разораването на земите и развитието на туризма; ограничено разпространение.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Част от популациите на вида са на територията на природен парк „Странджа“. Находищата попадат в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Обявяване на защитена територия в района на Дервентските възвишения; детайлно проучване на числеността и площта на популациите, биологията и екологията на вида и застрашаващите фактори; събиране на семенен материал за Националната семенна генбанка в гр. Садово.
Литература: Йорданов, 1939б; Русакова, 1984; Matthews, 1972.
Автор Стоян Стоянов
