Трицветна дзука
Juncus triglumis L.
Сем. Juncaceae – Дзукови
Природозащитен статут. Критично застрашен [CR B1ab(i,ii,iii,v)]. ЗБР. Глациален реликт.
Морфология и биология. Многогодишно рехавотуфесто тревисто растение. Стъблото 5–20 cm дълго, право, кръгло, в долната половина облистено, с червено-кафяви влагалища, под съцветието тъмно обагрено. Листата 1–10 cm дълги, жлебовидни, в основата с уховидни придатъци. Цветовете в хоризонтален ред по 2–5 във връхна, 5–8 cm в диаметър главичка, с люспести, ципести присъцветници, по-къси или равни на околоцветника. Околоцветните листчета 3–4 mm дълги, елиптични до яйцевидно-ланцетни, равни помежду си, жълтеникаво-бели, на върха тъмни. Плодът 5–6 mm дълга тристенна, елипсовидна кутийка с късо носче. Семената от двете страни с ципести придатъци. Цв. VІІ, пл. VІІІ. Ветроопрашващо се растение. Размножава се със семена и вегетативно.
Местообитания и популации. Високопланински мочурища и влажни ливади. По влажни, торфенисти места, с ограничена площ. Популацията е мозаична, с единични, разпръснати екземпляри.
Разпространение в България. Рила (над гр. Костенец, долината на р. Ибър, над с. Радуил, Самоковско); 500–1000 m н. в.
Общо разпространение. Севeрна Европа, на юг достига планините на Пиренеите, Централни Апенини и Югозападна България.
Отрицателно действащи фактори. Промяна в режима на специфичните хабитати, малочислени, с ниска плътност популации, слабо възобновителна способност.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Находищата са в границите на национален парк „Рила“.
Необходими мерки за защита. Проучване числеността на популациите, биологията и екологията на вида и причините за ниската възобновяемост; съхраняване на семенен материал в Националната семенна генбанка в гр. Садово.
Литература: Георгиев, Кожухаров, 1964; Кочев, 1984; Snogerup, 1980.
Автор Ана Петрова
