Казашка хвойна
Juniperus sabina L.
Сем. Cupressaceae – Кипарисови
Природозащитен статут. Застрашен [EN D]. ЗБР.
Морфология и биология. Храст с червеникаво-сива кора, полегнали клони и остра специфична миризма. Листата на младите клонки игловидни, на старите люсповидни, отдолу с изпъкнал ръб. Галбулите увиснали, кълбести, 5–7 mm в диаметър, с (1)2–6 семена.Цв. IV–V, плодоноси през пролетта на следващата година. Размножава се предимно вегетативно, по-рядко със семена, но възобновяването е много бавно.
Местообитания и популации. Обитава голи отвесни или с голям наклон варовити, по-рядко силикатни, скали, скални издатини и сипеи. Популациите са мозаечни, силно ограничени по площ (3–40 m2) и численост от няколко до 30 индивида.
Разпространение в България. Предбалкан (Зап.), Стара планина (Ср.), Рила, Родопи (Изт. – Гюмюрджински снежник); при 550–1300 m н. в.
Общо разпространение. Южна и Централна Европа, Крим, Кавказ, Сибир, Казахстан, Монголия, Мала Азия.
Отрицателно действащи фактори. Ограничено и фрагментарно разпространение, малка численост и площ на популациите, слабо и бавно възобновяване. Изкореняване от човека с цел озеленяване, укрепване на терени, изграждане на алпинеуми.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Повечето находища са в защитени територии (националните паркове „Централен Балкан“ и „Рила“, природен парк „Врачански Балкан“). Находищата попадат в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Строго спазване на изискванията на Закона за биологичното разнообразие и на Плановете за управление на съответните защитени територии. Мониторинг на състоянието на популациите и местообитанията.
Литература: Стоянов, 1963; Велчев, 1971; Маринов, 1984; Гусев и др., 1999; Tashev, 2008.
Автор Милка Стоева
