Безлистна перуника
Iris aphylla L.
Сем. Iridaceae – Перуникови
Природозащитен статут. Критично застрашен [CR B1ab(ii,iii,v)+2ab(ii,iii,v)]. ЗБР.
Морфология и биология. Многогодишно тревисто коренищно растение. Стъблата 15–30(50) cm високи, разклонени обикновено в долната си половина. Листата равни или обикновено по-дълги от стъблото, 0.5–2 cm широки, плоски, често сърповидно извити. Цветовете (1)3–5 по дължината на стъблото, синьо-виолетови до морави, 6–7 cm в диаметър. Прицветниците издути, тревисти, зелени, често морави на върха. Външните околоцветни листчета бяло- до синьо-, по-рядко жълторесничести на горната повърхност. Плодът кутийка. Семената кълбести до крушовидни, оранжеви или червеникаво-кафяви. Цв. ІV–V, пл. V–VІ. Понякога цъфти вторично и през есента. Опрашва се от насекоми. Размножава се със семена и вегетативно.
Местообитания и популации. По открити, тревисти скалисти или каменисти места. В България се среща на варовик.
Разпространение в България. Родопи (Изт.); до 300 m н. в. Съобщавани са две находища (в гр. Кърджали и при жп спирка Железни Врата в близост до гр. Кърджали). В първото видът е унищожен, а във второто не е потвърждаван след 1976 г.
Общо разпространение. Централна и Източна Европа (на изток до Унгария и Румъния, Карпатите, Украйна, европейската част на Русия и в Кавказ). Изолирани находища има в Югозападните Алпи в Италия, както и на Балканския полуостров (Югозападна Албания, Източна Сърбия).
Отрицателно действащи фактори. Инфраструктурно развитие (индустрия, селищно развитие, транспорт); разрушаване на скалите за добив на инертни материали; индустриално замърсяване на въздуха и почвите; събирателство за декоративни цели; ограничено разпространение на вида.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие.
Необходими мерки за защита. Проучване на числеността и площта на популациите, биологията и екологията на вида, застрашаващите фактори; съхраняване на семенен материал в Националната семенна генбанка в гр. Садово.
Литература: Чешмеджиев, 1967; Делипавлов, 2003.
Автор Даниела Иванова
