Елиптичнолистен оман
Inula spiraeifolia L.
Сем. Asteraceae – Сложноцветни
Природозащитен статут. Застрашен [EN B2ab(ii,iii)]. ЗБР.
Морфология и биология. Многогодишно тревисто растение. Стъблото изправено, 30–80 cm високо, късовлакнесто в долната си част, нагоре голо. Листата дълги до 5–8 cm, широки 1,2–2 cm, яйцевидни до ланцетни, дребно назъбени, влакнести най-малко по жилките отдолу и по ръба, отгоре, с изпъкнало мрежовидно жилкуване, горните приседнали, в основата късоклиновидни до закръглени. Кошничките няколко или многобройни, до 3 cm в диаметър. Обвивката 10–12 mm широка, полукълбовидна; обвивните листчета голи, външните яйцевиднолопатовидни, с обърнат навън връх, вътрешните линейни, прави. Плодосемките дълги 1,5–2 mm, голи. Цв. VI–IX, пл. IX–X. Размножава се със семена и вегетативно.
Местообитания и популации. Обитава влажни, тревисти и каменисти места, ливади и редки гори върху хумусно-карбонатни почви.
Разпространение в България. Черноморско крайбрежие (Сев. – Варненско), Предбалкан (Изт. – Ловеч, с. Хлевене), Струмска долина (Ю. – с. Левуново); до около 400 m н. в. Находищата се нуждаят от потвърждаване.
Общо разпространение. Южна Европа (от Франция до България).
Отрицателно действащи фактори. Унищожаване или влошаване на качеството на местообитанията в находищата около Варна, Девня и Ловеч вследствие на застрояване и замърсяване.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие.
Необходими мерки за защита. Проучване на числеността и площта на популациите, на биологията и екологията на вида и на застрашаващите фактори. Мониторинг на състоянието на популациите и събиране на семена за Националната семенна генбанка в гр. Садово.
Литература: Ганчев, 1984; Ball & Tutin, 1976.
Автор Владимир Владимиров
