Ракитовицов инонотус
Inonotus tamaricis (Pat.) Maire
Сем. Hymenochaetaceae
Природозащитен статут. Застрашен [EN B2ab(i,ii,iv)].
Морфология и биология. Плодните тела едногодишни, приседнали, приблизително полукълбовидни, 4−9 × 2,5−4,5 × 1,5−4 cm; повърхността овласинена, жълтеникаво-кафява, по-късно ръждивокафява. Порите с жълтеникаворъждива до тъмнокафява повърхност, 1−3 на mm, кръгли, по-късно ъгловати; тръбиците едноцветни с повърхността на порите, дълги до 2,5 mm. Месото в сухо състояние твърдо, жълторъждиво. Хифната система мономитична. Спорите яйцевидни до елипсовидни, 7−9,5 × 5−7 µm, жълторъждиви, тънкостенни. Образува плодни тела през VII–X.
Местообитания и популации. Паразит по видове от род ракитовица (Tamarix).
Разпространение в България. Черноморско крайбрежие (Южно − Обзор, Несебър, Созопол), Родопи (Изт. − Одринци).
Общо разпространение. Европа.
Отрицателно действащи фактори. Промяна на хабитати в резултат на селищно развитие, туризъм, селскостопанска дейност и др.; замърсяване на почвите.
Предприети мерки за защита. Включен е в Червен списък на гъбите в България. Част от находищата на вида са в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Изследване на числеността и площта на популацията, на биологията и екологията на вида. Опазване на местообитанията на вида.
Литература: Стойчев, 1982; Kuthan & Kotlaba, 1989.
Автори Цветомир M. Денчев, Румяна Д. Петрова, Георги Т. Стойчев
