Колхидски джел
Ilex colchica Pojark.
Ilex aquifolium L.1, 3
Сем. Aquifoliaceae – Джелови
Природозащитен статут. Застрашен [EN A1ac; B1ab(iii)+2ab(ii)]. ЗБР. Терциерен реликт.
Морфология и биология. Вечнозелен храст, висок 1–3 m. Листата широки 2–6 cm, обратно яйцевидни или елиптични, кожести, бодливо назъбени, с 2–9 остри, триъгълни, дълги 3–7 mm, насочени към върха на зъба, отгоре тъмнозелени, лъскави, отдолу светлозелени, матови, голи, при изсъхване почерняват. Дръжките на листата с плитки и тесни бразди. Двудомни растения. Съцветията съставени от 2–4 цвята, разположени на миналогодишните клонки в пазвите на листата. Цветовете еднополови, чашелистчетата 4, рядко 5; венчелистчетата 4–5, голи, бели. Мъжките съцветия с три цвята, женските с един, рядко с 2–3 цвята. Плодът с месеста червена обвивка, сферичен, яйцевиден или елиптичен, ендокарпите („костилчиците“) елипитични или полулунни. Цв. ІV–V, пл. VІІІ–Х. Опрашва се от насекоми. Размножава се със семена.
Местообитания и популации. Във вечнозеления подлес на влажни и сенчести гори от източен бук (Rhododendro pontici-Fagetum orientalis). Субпопулациите са малочислени и заемат малки площи. Индивидите рядко плодоносят поради високата склопеност на дървесния и храстовия етаж. Състоянието на популациите се влияе силно от промяната в местния климат и намаляването на площта на старите гори.
Разпространение в България. Странджа (в зоната с разпространение на странджанската зеленика край селата Кости, Българи, Кондолово, Бродилово, Граматиково и на запад от тази зона в района на Малко Търново – резерватите „Витаново“ и „Средока“, местн. Крантевци, Германеково, Даскалите и Пропада); до около 500 m н. в.
Общо разпространение. Балкански полуостров, Югозападна Азия и Кавказ.
Отрицателно действащи фактори. Засушаване на климата, експлоатация на горите, ограничено разпространение, малочислена популация и ниски възобновителни способности на вида.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Находищата се намират в природен парк „Странджа“ и някои от съществуващите там строги резервати, както и в защитена зона от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Проучване на числеността и площта на популациите, на биологията и екологията на вида, на застрашаващите фактори и разработване на План за действие за опазване на вида. Мониторинг на състоянието на популациите и управленски действия за запазване на старите гори.
Забележка. Видът е идентифициран за българската флора през 1992 г. в „Определител на висшите растения в България“. До тогава популациите в Странджа са възприемани катоIlex aquifoliu m L.
Литература: Паламарев, 1979; Недялков, 1984; Гусев и др., 2004; Патронов, 2005.
Автор Чавдар Гусев
