Бодливолистен джел
Ilex aquifolium L.
Сем. Aquifoliaceae – Джелови
Природозащитен статут. Застрашен [ЕNA1c; B1ab(iii)+2ab(ii)]. ЗБР. Терциерен реликт.
Морфология и биология. Вечнозелен храст или ниско дърво до 10 m високо. Листата широки 2–10 cm, яйцевидни, обратнояйцевидни или елиптични, кожести, бодливо назъбени, с 2–9 остри, триъгълни, 5–11 mm дълги зъба или целокрайни, отгоре тъмнозелени, лъскави, отдолу светлозелени, матови, голи. Дръжките на листата с плитки и широки бразди. Двудомни растения. Съцветията съставени от 2–4 цвята, разположени на миналогодишните клонки в пазвите на листата. Цветовете еднополови, чашелистчетата 4, рядко 5; венчелистчетата 4–5, голи, бели. Мъжките съцветия с три цвята, женските с един, рядко с 2–3 цвята. Плодът с месеста червена обвивка, сферичен, яйцевиден или елиптичен, ендокарпите („костилчиците“) елипитични или полулунни. Цв. ІV–V, пл. VІІІ–Х. Опрашва се от насекоми. Размножава се със семена.
Местообитания и популации. Влажни и сенчести букови и смесени гори, като подлес. Популациите имат много ниска плътност – отделни индивиди. По-висока численост имат находищата в Мъгленишки рид на Източни Родопи – среща се в четири субпопулации, всяка една със среден брой около 15–20 индивида. Районът на разпространение и заеманите площи са много редуцирани, тъй като площите, структурата и състоянието на мезофилните букови гори, в които видът се среща, са силно намалени и повлияни. Като реликтен елемент има ниска численост и затруднено възобновяване.
Разпространение в България. Беласица, Средна гора (с. Свежен, Мраченишка река, с. Турия), Родопи (Ср. – с. Тополово, Асеновградско, Смолянско; Изт. – Гюмюрджински снежник, Мъгленишки рид); 400–1200 m н. в.
Общо разпространение. Западна, Южна и част от Средна Европа, Югозападна Азия и Северна Африка (Тунис, Алжир).
Отрицателно действащи фактори. Промяна на местообитанията в резултат на експлоатация на горите (дърводобив, събиране за декоративни и технически цели), ограничено разпространение, малочислени популации и затруднено възобновяване.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Част от находищата му попадат в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Проучване на числеността и площта на популациите, на застрашаващите фактори и разработване на План за действие за опазване на вида. Включване на находищата в Мъгленишки рид на Източни Родопи в защитена територия. Мониторинг на състоянието на популациите и местообитанията.
Литература: Паламарев, 1979; Недялков, 1984; Uzunov et al., 2002.
Автор Чавдар Гусев
