Четинест жълт кантарион
Hypericum setiferum Stef.
Сем. Guttiferae – Звъникови
Природозащитен статут. Изчезнал [EX]. ЗБР. Български ендемит.
Морфология и биология. Многогодишно тревисто растение с едно или няколко стъбла, високо до 30–40 cm. Листата от долната страна по жилките късочетинести, със сърцевидната основа, стъблообхватни. Цветовете събрани в рехави метличести съцветия, жълти, дълги 10–15 mm. Плодът конична кутийка, по повърхността с яйцевидноудължени жлезисти мехурчета. Семената дребни, надлъжнонабръчкани. Цв. V–VІ, пл. VІ–VІІ. Опрашва се от насекоми. Размножава се със семена, разпространявани барохорно и зоохорно.
Местообитания и популации. По сухи тревисти каменливи и храсталачни места, на силикатни почви, в границите на ксеротермния дъбов пояс.
Разпространение в България. Тракийска низина (Джендем тепе при Пловдив). Намерен тук през 1914 г. и оттогава не е събиран повторно, въпреки многократните дирения. Посочва се за околностите на с. Пирин, Гоцеделчевско, откъдето обаче липсва хербариен материал и повторно потвърждаване на находището (вероятността за грешно определен материал е много голяма), поради което засега трябва да се приеме, че видът е изчезнал от природата.
Общо разпространение. България
Отрицателно действащи фактори. Няма.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие.
Необходими мерки за защита. Няма.
Забележка. Необходимо е да се направи критична преоценка на таксономичната стойност на вида, тъй като е възможно материалите, въз основа на които е описан, да са аберантни форми на някой от морфологично сходните видове. В този случайHypericum setiferum Stef. трябва да премине в синонимиката на съответния вид.
Литература: Йорданов, Кожухаров, 1970; Станев, 1984, 2000; Stefanoff, 1929.
Автор Стефан Станев
