Черноморски хипекоум

Hypecoum ponticum Velen.

Сем. Papaveraceae – Макови

Природозащитен статут. Застрашен [EN B2ab(ii,iv,v)]. Балкански ендемит.

Морфология и биология. Едногодишно тревисто растение. Стъблата високи 10–30 cm, полегнали или възходящи, както и листата, сиво-зелени, с восъчен налеп. Листата 2–3 пъти перести, приосновните в розетка. Цветовете по върховете на стъблата, единични или в малоцветни съцветия, светложълти. Чашелистчета 2, яйцевидни, опадливи; венчелистчетата 4, двете външни елиптичноромбични, дълги 8–9 mm, двете вътрешни по-къси, в основата клиновидни, на върха 3-делни, средният дял двойно по-дълъг от страничните. Плодът извита кутийка, дълъг 4–5 cm, разделена на делчета. Цв. VІІ–ІХ, пл. VIІІ–ХІ. Насекомоопрашващо се растение. Размножава се със семена.

Местообитания и популации. Обитава неподвижни крайбрежни дюни и песъчливи места. Популациите са фрагментирани, а площта на находищата обикновено е ограничена. Общата заемана площ е под 20 km2. Съвременни данни за популациите има от Черноморското крайбрежие (Шабла, устието на р. Батова, Варна, Камчийски пясъци, Шкорпиловци, Слънчев бряг, Аркутино, Перла, южно от с. Синеморец), където е характерно образуването на петна от 1–5 до 100 индивида на площ от 1 до 250 m2.

Разпространение в България. Черноморско крайбрежие, Струмска долина, Рила (Самоковско поле); до 1000 m н. в.

Общо разпространение. Балкански полуостров (България, Турция, Гърция).

Отрицателно действащи фактори. Ограниченото разпространение. Основната заплаха са туристическата инвазия и инфраструктурната дейност. Възможни са и други отрицателно действащи фактори, особено във вътрешността на страната.

Предприети мерки за защита. Част от находищата попадат в защитени територии (буферната зона на резерват „Балтата“, природна забележителност „Пясъчните дюни в местн. Перла“) и в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.

Необходими мерки за защита. Включване на вида в списъка на защитените растения съгласно Закона за биологичното разнообразие. Приемане и спазване на национална политика за крайбрежните хабитати. Мониторинг върху състоянието на популациите по крайбрежието и проучване на състоянието на вида във вътрешността на страната.

Литература: Кузманов, 1970; Панов, 1972; Мешинев и др., 1994; МОСВ, 1998; Филипова-Маринова и др., 2002.

Автор Антоанета Петрова


Черноморски хипекоум (карта на разпространението)

Черноморски хипекоум (илюстрация)