Hypericum calycinum L.
Сем. Guttiferae – Звъникови
Природозащитен статут. Застрашен [EN B1ab(i,ii)+2ab(i,ii); C2a(ii)]. ЗБР.
Морфология и биология. Многогодишно вечнозелено храстче с пълзящи, разклоняващи се и вкореняващи се столони и високи 20–60 cm, изправени, неразклонени стъбла, с 4 надлъжни ръба и зелено-кафяв до червено-кафяв цвят. Листата приседнали, тяснояйцевидни до удълженоелиптични, дълги 3–10 cm, кожести, вечнозелени (долните опадащи). Съцветията терминални, обикновено с 1(3) цвят. Цветовете 50–95 mm в диаметър, изправени. Чашелистчетата целокрайни, нееднакви по размер, при плода разперени. Венчелистчетата яркожълти, обратнояйцевидни, асиметрични, целокрайни с едно странично прищипване, без жлези. Тичинките многобройни, срастнали в 5 групи. Прашниците отначало червени, по-късно жълти. Плодникът с 5 по-дълги от него стълбчета. Плодовете яйцевидни до яйцевидноконични кутийки, по време на узряването преминават от зелени до кафяви на цвят и увисват. Цв. VI–VIII, пл. VIII–X. Насекомоопрашващо и самоопрашващо се растение. Размножава се със семена и вегетативно (високоефективно).
Местообитания и популации. Обитава сенчести долове, разсветлени гори и речни брегове върху добре дренирани почви с различна киселинност. Образува популации от групи индивиди (често получени по вегетативен път).
Разпространение в България. Странджа; до 100 m н. в.
Общо разпространение. Югоизточна Европа, Югозападна Азия.
Отрицателно действащи фактори. Дърводобив, неправилно залесяване, пожари, промени в режима на стопанисване на неселскостопански площи, събиране за декоративни цели.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Голяма част от находищата на вида попадат в границите на природен парк „Странджа“, на територията на резерватите „Силкосия“ и „Узунбуджак“ и в защитена зона от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Поддържане и опазване на местообитанията.
Литература: Йорданов, Кожухаров, 1970; Станев, 1984; Robson, 1985.
Автор Валери Георгиев