Боасиерова звъника
Hypericum boissieri Petrovic
Сем. Guttiferae – Звъникови
Природозащитен статут. Уязвим [VU B2ab(ii)]. ЗБР. Балкански ендемит.
Морфология и биология. Многогодишно тревисто растение. Стъблата високи 25–50 cm, изправени (в основата възходящи), в напречно сечение кръгли, с 2 неясни надлъжни ръба. Листата приседнали, триъгълноланцетни до тясноелиптични. Долната им повърхност матовозелена до виолетова, с черни точковидни повърхностни и маргинални жлези. Съцветията щитовидни, с 10–25 цвята. Прицветниците линейни до клиновидни, по ръба с жлези на дълги реснички, в основата им струпани като жлезисти ушички. Чашелистчетата яйцевидноланцетни, заострени, с повърхностни черни точковидни жлези и жлезисти власинки по ръба. Венчелистчетата с повърхностни черни точковидни жлези и ясни оранжево-червени жилки. Тичинките многобройни. Прашниците жълти, с по 1 тъмна жлеза. Плодникът с 3 стълбчета. Плодовете удълженояйцевидни кутийки, по повърхността инкрустирани с изпъкнали, жълто-оранжеви до кафяви жлезисти вместилища със сферична, линейна и неправилна форма. Цв. V–VII, пл. VII–IX. Насекомоопрашващо и самоопрашващо се растение. Размножава се предимно със семена.
Местообитания и популации. Обитава открити, сухи, тревисти и каменисти места, върху варовик. Образува малочислени популации.
Разпространение в България. Предбалкан; до 400 m н. в.
Общо разпространение. Балкански полуостров.
Отрицателно действащи фактори. Животновъдство, земеделие, селищно развитие, ниска плътност на популациите, ограничен ареал.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Част от находищата му са в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Поддържане и опазване на местообитанията. Изследване на числеността и площта на популациите, на биологията и екологията на вида. Обявяване на нови защитени територии. Събиране на семенен материал за Националната семенна генбанка в гр. Садово.
Забележка. В някои литературни източници видът се разглежда като синоним наH. rochelii Griseb. & Shenk.
Литература: Йорданов, Кожухаров, 1970; Станев, 1984.
Автор Валери Георгиев
