Багрилна звъника
Hypericum androsaemum L.
Сем. Guttiferae – Звъникови
Природозащитен статут. Застрашен [EN B1ab(i,ii)+2ab(i,ii); C2a(ii)]. ЗБР.
Морфология и биология. Многогодишно листопадно храстче. Стъблата високи 30–100 cm, изправени, зелено-кафяви до черно-кафяви, разклонени, в напречно сечение кръгли, с 2 надлъжни ръба. Листата приседнали, широкояйцевидни до елиптичнояйцевидни, дълги 3–9 cm. Съцветията терминални, късо гроздовидни. Цветовете обикновено 1–5(15), 15–30 mm в диаметър, изправени. Чашелистчетата целокрайни, нееднакви по размер, с редки интрамаргинални жлези, при плода подвити към дръжката. Венчелистчетата жълти, обратнояйцевидни, асиметрични, целокрайни, с едно прищипване, без жлези. Тичинките многобройни, сраснали в 5 групи, опадващи. Прашниците жълти. Плодникът с 3 по-къси от него стълбчета. Плодовете яйцевидни до сферични ягоди, по време на узряването преминават от зелени през червени до черни на цвят, изправени. Цв. V–VIII, пл. VIII–IX. Насекомоопрашващо и самоопрашващо се растение. Размножава се със семена и вегетативно.
Местообитания и популации. Обитава влажни, сенчести долове в горите, върху добре дренирани почви с различна киселинност. Образува малочислени популации.
Разпространение в България. Странджа; до 100 m н. в.
Общо разпространение. Западна и Южна Европа, Средиземноморие, Югозападна Азия, Кавказ.
Отрицателно действащи фактори. Засушаване на климата и хабитатите, дърводобив, неправилно залесяване, пожари, промени в режима на стопанисване на неселскостопански площи, събиране за декоративни цели.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Голяма част от находищата на вида попадат в границите на природен парк „Странджа“, на територията на резерватите „Силкосия“ и „Узунбуджак“ и в защитена зона от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Поддържане и опазване на местообитанията.
Литература: Йорданов, Кожухаров, 1970; Станев, 1984; Robson, 1985.
Автор Валери Георгиев
