Хименокарпос

Hymenocarpоs circinatus (L.) Savi

Сем. Fabaceae – Бобови

Природозащитен статут. Застрашен [ЕNB1ab(iii)+2ab(ii)].

Морфология и биология. Едногодишно тревисто растение. Стъблото високо 10–30 cm, изправено или възходящо, гъсто дълго разпереновлакнесто. Долните листа прости, горните нечифтоперести, с 2–3 двойки листчета, всички обратнояйцевидни, елиптични до елиптичноланцетни, в основата клиновидно стеснени, на върха притъпени или заострени, целокрайни, сиво-зелени, от двете страни прилегнало дълговлакнести. Цветовете 3–6, събрани в главести съцветия, по-рядко единични, в пазвите на листата по дължината на стъблото. Чашката звънеста, дълго разпереновлакнеста, правилна; зъбците линейнотриъгълни. Венчето жълто, голо. Плодът боб, 1–1,5 cm в диаметър, дисковидно бъбрековиден, спирално извит, силно странично сплеснат, по ръба изрязано назъбен, гъсто късовлакнест, оголяващ, двусеменен, неразпуклив. Семената лещовидно бъбрековидни, силно странично сплеснати. Цв. IV–VI, пл. VI–VІІ. Опрашва се от насекоми. Размножава се със семена.

Местообитания и популации. По сухи тревисти места. Образува малочислени популации и не е конкурентен в тревни съобщества с по-плътен тревостой.

Разпространение в България. Черноморско крайбрежие (Ю. – на юг от гр. Созопол – Маслен нос, край гр. Ахтопол, между селата Синеморец и Резово), Странджа (край с. Изгрев, с. Бродилово); до около 150 m н. в.

Общо разпространение. Средиземноморие, Югозападна Азия.

Отрицателно действащи фактори. Стопанската дейност (животновъдство, туризъм, застрояване, залесяване), малочислена популация и ниски възобновителни способности на вида.

Предприети мерки за защита. Преобладаващата част от находищата се намират в защитени територии (природен парк „Странджа“ и резерват „Ропотамо“) и попадат в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.

Необходими мерки за защита. Мониторинг на състоянието на популациите и хабитата и събиране на семена за съхраняване в семенна генбанка.

Литература: Кузманов, 1976; Велев, 1984; Meshinev et al., 2005.

Автор Чавдар Гусев


Хименокарпос (карта на разпространението)

Хименокарпос (илюстрация)