Тъмночервена черешова гъба
Hygrocybe punicea (Fr. : Fr.) P. Kumm.
Сем. Tricholomataceae
Природозащитен статут. Застрашен [EN B1ab(ii,iv)].
Морфология и биология. Шапката в младо състояние звънчевидна, по-късно разперена до плоска, с изразено връхче в средата, 5–10 cm в диаметър, пурпуночервена, тъмночервена, избледняваща до жълто-червена, гладка, гола, слабослизеста; ръбът изправен, понякога вълновиден, често дълбоко насечен. Пластинките свободни, редки, бледожълти до охрено-червени. Пънчето цилиндрично, 4–10 × 0,8–2 cm, надлъжновлакнесто набраздено, оранжево-червено или жълто-оранжево, в основата белезникаво. Месото тънко, жълтеникаво, в средата белезникаво. Спорите елипсовидни, 8,5–11 × 5–6 µm, гладки, безцветни. Образува плодни тела единично и на групи, IX–X.
Местообитание и популации. Среща се в тревисти местообитания (ливади, пасища, горски поляни), често в съобщества на картъл (Nardus stricta); на песъчливи и варовити почви.
Разпространение в България. Стара планина (Ср.), Витошки район (Витоша), Рила, Родопи (Зап., Ср.).
Общо разпространение. Европа, Азия, Северна Америка, Австралия.
Отрицателно действащи фактори. Промяна на хабитатите в резултат на земеделие, туризъм и отдих, сухоземен транспорт, пожари, замърсяване от бита, киселинни дъждове.
Предприети мерки за защита. Включен е в Червен списък на гъбите в България. Част от находищата са разположени на територията на национален парк „Рила“, природен парк „Витоша“, в резерватите „Царичина“ и „Джендема“ в национален парк „Централен Балкан“ и в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Проучване на числеността и площта на популацията, на биологията и екологията на вида. Включване в националната ситема за мониторинг на биологичното разнообразие и опазване на местообитанията на вида.
Литература: Хинкова, 1955а, 1958б; Хинкова и др., 1979; Fakirova et al., 2000; Gyosheva, 2000; Gyosheva et al., 2000, 2006.
Автор Мелания Гьошева
