Сивочервеникав хигрофорус
Hygrophorus poetarum R. Heim
Сем. Tricholomataceae – Есенни гъби
Природозащитен статут. Застрашен [ЕN B1ab(iii,iv)+2ab(i,iv)].
Морфология и биология. Шапката в младо състояние изпъкнала, по-късно разперена, 5–20 cm в диаметър, кремаворозова, светлорозова, по-тъмна в средата, към ръба белезникава, слабо слизеста до суха. Пластинките прираснали или слабо низбягващи, бели или охрени. Пънчето вретеновидно, 6–12 × 2–3 cm, белезникаво до кремаворозово, в горната част бяло. Месото бяло, с парфюмен или плодов (канелен) аромат. Спорите елипсовидни, 7–9 × 5–5,5(6) µm, безцветни. Образува плодни тела единично или на групи, IX–X.
Местообитание и популации. Среща се в топли широколистни гори (бук –Fagus), на варовити почви.
Разпространение в България. Стара планина (Изт.), Знеполски район (Конявска планина, Голо бърдо), Витошки район (Витоша), Средна гора (Зап. – Лозенска планина), Родопи (Ср.).
Общо разпространение. Европа.
Отрицателно действащи фактори. Промяна на хабитатите в резултат на дърводобив, туризъм и отдих, сухоземен транспорт, пожари, киселинни дъждове.
Предприети мерки за защита. Включен е в Червен списък на гъбите в България. Едно от находищата е разположено на територията на природен парк „Витоша“; някои от находищата са в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Проучване на числеността и площта на популацията, на биологията и екологията на вида. Провеждане на системен мониторинг и опазване на местообитанията на вида.
Литература: Хинкова, Факирова, 1970; Друмева, Стойчев, 1980; Стойчев, 1982; Gyosheva & Vassilev, 1994; Gyosheva et al., 2006.
Автор Мелания Гьошева
