Сивокафява черешова гъба

Hygrocybe murinacea (Bull. : Fr.) M.M. Moser

Сем. Tricholomataceae - Есенни гъби

Природозащитен статут. Критично застрашен [CR B1ab(i,ii,iii,iv)].

Морфология и биология. Шапката полукълбовидна до разперена, 2–7 cm в диаметър, светлокафява, сиво-кафява, маслиненокафява, в началото хигрофанна, по-късно суха, финовлакнесто-люспеста; ръбът тънък набразден. Пластинките прираснали, леко низбягващи, белезникави, светлосиви, дебели. Пънчето цилиндрично, извито в долната част, 3–10 ´ 0,3–1 cm, белезникаво или жълтеникаво, по-тъмно в долната част, голо. Месото тънко, белезникаво до жълтеникавокафяво, с нитратна миризма. Спорите елипсовидни, 7–10 ´ 4,5–5,5(6) mm, бледожълти, гладки. Образува плодни тела VII–X.

Местообитание и популации. Среща се на песъчливи почви в тревисти местообитания (пасища, ливади, поляни) и в края на широколистни и иглолистни гори.

Разпространение в България. Витошки район (Витоша – над с. Владая).

Общо разпространение. Европа, Северна Америка.

Отрицателно действащи фактори. Промяна на хабитатите в резултат на земеделие, залесяване, животновъдство, туризъм и отдих, сухоземен транспорт, замърсяване на почвите от бита и от индустрията.

Предприети мерки за защита. Включен е в Червен списък на гъбите в България. Находището е разположено на територията на природен парк „Витоша“.

Необходими мерки за защита. Проучване на числеността и площта на популацията, на биологията и екологията на вида. Включване в националната ситема за мониторинг на биологичното разнообразие и опазване на местообитанията на вида.

Литература: Хинкова, Стойчев, 1983; Gyosheva et al., 2006.

Автор Мелания Гьошева


Сивокафява черешова гъба (карта на разпространението)

Сивокафява черешова гъба (илюстрация)