Ивичест хигрофорус
Hygrophorus arbustivus Fr.
Сем. Tricholomataceae
Природозащитен статут. Застрашен [EN B1ab(i,ii,iii,iv)].
Морфология и биология. Шапката плоскоизпъкнала до плоска, често с тъпо връхче в средата, 3–7 cm в диаметър, жълто-кафяво-оранжева, розово-оранжева, до бледочервеникава, към ръба по-светла – белезникава, радиалновлакнеста, лепкава. Пластинките слабо низбягващи, редки, бели. Пънчето цилиндрично, 5–8 × 0,8–1,2 cm, белезникаво до бледожълто, със зърнест налеп в горната част. Месото бяло. Спорите широкоелипсовидни, 6–9 × 5–6 µm, безцветни. Образува плодни тела на групи, IX–X.
Местообитание и популации. Среща се в широколистни гори (дъб –Quercus , бук –Fagus), на варовити и песъчливи почви.
Разпространение в България. Черноморско крайбрежие (Ю. – Маслен нос), Софийски район (край с. Белопопинци), Родопи (Изт. – местн. Падало, Ивайловградско).
Общо разпространение. Европа, Азия, Северна Америка.
Отрицателно действащи фактори. Промяна на хабитатите в резултат на земеделие, дърводобив, туризъм и отдих, сухоземен транспорт, пожари.
Предприети мерки за защита. Включен е в Червен списък на гъбите в България. Част от находищата на вида са в резерват „Ропотамо“ и в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Проучване на числеността и площта на популацията, на биологията и екологията на вида. Включване в националната ситема за мониторинг на биологичното разнообразие и опазване на местообитанията на вида.
Литература: Хинкова, 1961; Хинкова и др., 1979; Gyosheva et al., 2000, 2006.
Автор Мелания Гьошева
