Hydnellum suaveolens (Scop. : Fr.) P. Karst.
Сем. Bankeraceae
Природозащитен статут. Застрашен [EN B1ab(i,iii,iv)].
Морфология и биология. Шапката в младо състояние изпъкнала, обратноконосувидна, по-късно плоска, вдлъбната в средата, 5–10(12) cm в диаметър, белезникава, бледожълта със синкав оттенък до синьо-лилава; повърхността шишарковидно нагъната, по-рядко радиално набръчкана, кадифена; ръбът вълновиден, белезникав. Спорообразуващата повърхност във вид на шипчета, дълги 3–4 mm, низбягващи, бели със синкав оттенък, синьо-лилави, по-късно кафеникави. Пънчето, централно 3–10 × 1–3 cm, синьо-лилаво, кадифено. Месото вдървеняло, бяло, с добре изразени сини концентрични зони, у старите плодни тела – мръсносинкаво, без зони, със силен аромат на кумарин или анасон. Спорите овални или елипсовидни, брадавичести, охреносиви. Образува плодни тела единично и на групи, VII–X.
Местообитание и популации. Среща се върху почва в иглолистни гори (смърч –Picea , бял бор –Pinus sylvestris) високо в планините.
Разпространение в България. Витошки район (Витоша), Пирин (Сев.), Рила, Родопи (Зап., Ср.).
Общо разпространение. Европа, Азия, Северна Америка.
Отрицателно действащи фактори. Промяна на хабитатите в резултат на дърводобив, туризъм и отдих, транспорт – сухоземен, пожари.
Предприети мерки за защита. Включен е в Червен списък на гъбите в България. Част от находищата са разположени на територията на природен парк „Витоша“, националните паркове „Пирин“ и „Рила“ и в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Проучване на числеността и площта на популацията, на биологията и екологията на вида. Провеждане на системен мониторинг и опазване на местообитанията на вида.
Литература: Бързаков, 1931; Хинкова, 1955а, 1958б; Хинкова и др., 1979; Стойчев, Димчева, 1988; Gyosheva et al., 2000, 2006.
Автор Мелания Гьошева