Оранжев хиднелум
Hydnellum aurantiacum (Batsch : Fr.) P. Karst.
Сем. Bankeraceae
Природозащитен статут. Застрашен [EN B1ab(iii,iv)].
Морфология и биология. Шапката обратноконусовидна, плоска или леко вдлъбната в средата, 4–8(10) cm в диаметър, в началото кремава, след това жълто-оранжева, оранжева до ръждивокафява; повърхността кадифена, в средата с неправилни израстъци; ръбът вълнист, белезникав до жълтеникав. Спорообразуващата повърхност във вид на шипчета, конични, дълги до 5 mm, низбягващи, в началото белезникави, после с жълто-оранжев оттенък, у старите ръждивокафяви. Пънчето 2–5(10) × 1,5–2 cm, жълто-оранжево до ръждивокафяво, кадифено. Месото вдървеняло, влакнесто, светлооранжево до ръждивокафяво. Спорите почти кълбовидни, 4–6 × 4,5–5 µm, бледожълтеникави, брадавичести. Образува плодни тела единично или на малки групи, често сраснали помежду си, VIII–X.
Местообитание и популации. Среща се върху почва в иглолистни гори (бор –Pinus , смърч –Picea) в планините.
Разпространение в България. Витошки район (Витоша), Рила (над с. Костенец), Родопи (Зап. – резерват „Беглика“; над гр. Доспат).
Общо разпространение. Европа. Азия, Северна Америка.
Отрицателно действащи фактори. Промяна на хабитатите в резултат на дърводобив, туризъм и отдих, пожари, киселинни дъждове.
Предприети мерки за защита. Включен е в Червен списък на гъбите в България. Част от находищата са на територията на природен парк „Витоша“ и резерват „Беглика“ и в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Проучване на числеността и площта на популацията, на биологията и екологията на вида. Включване в националната ситема за мониторинг на биологичното разнообразие и опазване на местообитанията на вида.
Литература: Бързаков, 1928, 1933; Хинкова и др., 1979; Stoichev & Gyosheva, 2005; Gyosheva et al., 2006.
Автор Мелания Гьошева
