Блатна перушина
Hottonia palustris L.
Сем. Primulaceae – Игликови
Природозащитен статут. Регионално изчезнал [RE]. ЗБР.
Морфология и биология. Многогодишно тревисто плаващо растение с нишковидни неприкрепени корени. Стъблото високо 20–40 cm, изправено, червеникавожлезисто. Листата подводни и плуващи, перестонаделени, отгоре голи, отдолу разреденожлезисти. Цветните дръжки жлезистовлакнести, при прецьфтяване удължаващи се незначително. Чашката с 5 заострени жлезистовлакнести дяла. Цветовете многобройни, събрани в последователни прешлени, виолетови. Плодът многостенна, грубо мрежеста кутийка. Цв. V–VI, пл. VI–VII. Размножава се със семена и вегетативно.
Местообитания и популации. Обитавал е бавно течащи, плитки сладки води и блата. В миналото се е срещал единствено в Казиченското блато. Последният сбор е от 1915 г. Пресушаването му е довело до изчезване на единствената популация в България. Не е намерен в други водни басейни.
Разпространение в България. Софийски район (с. Казичене), на 500 m н. в.
Общо разпространение. Европа, Централна Азия и Северна Америка.
Отрицателно действащи фактори. Загуба/деградация на хабитата вследствие на пресушаване на водоемите.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие.
Необходими мерки за защита. Реинтродукция от най-близката европейска популация в подходящ водоем в защитена местност.
Литература: Пеев, 1982, 1984.
Автори Димитър Пеев, Соня Цонева
