Хипурис
Hippuris vulgaris L.
Сем. Hippuridaceae – Хипуридови
Природозащитен статут. Критично застрашен [CR A1c; B2ab(i)]. ЗБР.
Морфология и биология. Многогодишно тревисто растение. Корените нишковидни, дълги. Стъблото 11–35 cm дълго, 0,3–0,8 mm в диаметър, просто, изправено, обло, гладко, голо, кухо, със скъсяващи се към върха междувъзлия. Листата 6–12 cm дълги, 0,5–3,5 cm широки, в прешлен, целокрайни, заострени, голи, потопените по-дълги, линейно-ланцетни, силно отклонени от стъблото до почти увиснали, меки, светлозелени, а тези над водната повърхност къси, линейни, тъмнозелени. Цветовете единични, в пазвите на листата, двуполови, рядко еднополови. Плодът 2,5–3 mm дълъг, продълговато-яйцевиден с отсечен връх, гладък, кафяв. Цв. V–VІІ, пл. VІІ–VІІІ. Размножава се със семена и вегетативно.
Местообитания и популации. Видът образува почти чисти обраствания на малки площи в заблатени места със застояли и бавнотечащи води, малки водоеми (разливи) и блата в низините и равнините.
Разпространение в България. Черноморско крайбрежие, Предбалкан, Знеполски район, Тунджанска хълмиста равнина; от 0 докъм 300 m н. в.
Общо разпространение. Европа, Югозападна и Средна Азия, Японо-Китайската област, Северна Америка, Северна Африка.
Отрицателно действащи фактори. Пресушаване на заблатени територии за стопански и други нужди.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Част от находищата попадат в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. С цел опазване на вида и на неговите хабитати е необходимо включването му в списъка на растенията, чиито местообитания се нуждаят от приоритетна защита съгласно Закона за биологичното разнообразие. Препоръчителни мерки са разработване на план за действие за вида и местообитанието, детайлно проучване на хорологията на вида, числеността и площта на неговите популации; биологията и екологията на вида; провеждане на дългосрочен мониторинг на вида и неговите местообитания; събиране на семенен материал за Националната семенна генбанка в гр. Садово; при необходимост – обявяване на защитена територия за опазването на вида и местообитанията му.
Литература: Йорданов, Андреев, 1979; Кочев, 1984.
Автор Десислава Димитрова
