Едноцветна скална подкова
Hippocrepis unisiliquosa L.
Сем. Fabaceae – Бобови
Природозащитен статут. Застрашен [EN B2ab(v)]. ЗБР.
Морфология и биология. Едногодишно тревисто растение. Стъблата разклонени от основата, изправени, възходящи или лежащи, дълги 10–30 cm. Листата последователни, нечифтоперести, с 3–7 двойки зелени листчета, листчетата дълги 4–7 mm, широки 2–3 mm. Цветовете единични в пазвите на листата, почти приседнали, бледожълти, 4–7 mm. Бобът дълъг 15–20 mm, широк 4–5 mm, прав или слабо извит, червеникав, наделен, членчетата със специфична, наподобяваща подкова, форма. Цв. ІV–V, пл. V–VІ. Насекомоопрашващо се растение. Размножава се със семена.
Местообитания и популации. Открити, слънчеви места в сухи тревни съобщества, пасища, сред храсталаци, предимно на каменист, варовит терен. Известните популации са с неголяма площ (под 0,1 ha), обикновено с мозаечна пространствена структура, като видът формира малки петна. Наблюденията на една от популациите (над 10 годишен период) показват флуктуации на числеността.
Разпространение в България. Черноморско крайбрежие (около с. Емона), Родопи (Изт. – Ивайловградско), Тракийска низина (южно от Харманли); до 300 m н. в.
Общо разпространение. Средиземноморие.
Отрицателно действащи фактори. Ограниченото разпространение. Залесяването с иглолистни в находищата (около Ивайловград). Възможни са и други, неизвестни фактори.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Една от популациите е в защитената местност „Дупката“ до Ивайловград. Част от находищата попадат в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Проучвания върху състоянието на популациите и тяхната динамика, включително евентуални резки флуктуации на числеността. Изследване на отрицателно действащите фактори и недопускане на нарушения на режимите на защитените територии.
Литература: Кожухаров, 1976; Achtaroff, 1932; Stojanoff, 1932; Petrova, 2004b; Bancheva & Delcheva, 2006.
Автор Антоанета Петрова
