Пърчовка
Himantoglossum caprinum (M. Bieb.) Spreng.
Himantoglossum hircinum auct. non (L.) Spreng.3, 4
Сем. Orchidaceae – Салепови
Природозащитен статут. Уязвим [VU B2b(ii,iv)c(iv)]. ЗБР, ДХ(IIb), БК, CITES(2).
Морфология и биология. Многогодишно тревисто растение с 2 яйцевидни грудки. Стъблата високи 30–90 cm, с 5–8 сиво-зелени, елиптични листа. Съцветията с 20–40 цвята, рехави. Околоцветните листчета събрани в шлем, виолетово-бели с надлъжни линии. Устната 3-делна; страничните дялове линейни, извити, дълги 9–22 mm, вълнисти по края; средният дял дълъг 4,5–8,5 cm, леко усукан, на върха 2-делен. Шпората 4,5–7 mm. Цв. VІ, пл. VІІ. Насекомоопрашващо се растение. Размножава се със семена.
Местообитания и популации. Среща се по открити, слънчеви места, по-често на варовити каменисти почви, по слабо използвани пасища, сред храсталаци и на горски поляни в светли широколистни гори. Популациите обикновено заемат неголеми площи (до 0.01–1 ha) и са с неголяма численост (до 50–100 растения). Рядко са наблюдавани находища с по-големи площи (до 5 ha), но с ниска плътност на популациите.
Разпространение в България. Среща се ограничено в цялата страна, до 1100 m н. в. Сравнително по-често в карстовите райони на Предбалкана, Стара планина, Знеполски район, Родопи (Изт.).
Общо разпространение. Югоизточна Европа (на северозапад до Словакия, Унгария, Словения).
Отрицателно действащи фактори. Ограниченото разпространение. Негативни фактори са залесяването с иглолистни култури; нерегулираната паша в сезона на цъфтеж и плодоносене и изоставянето на териториите (в последните десетилетия). През 70-те и 80-те години на миналия век превръщането на т. нар. пустеещи места във вилни зони е причина за унищожаване на много популации.
Предприети мерки за защита. Видът е защитен съгласно Закона за биологичното разнообразие. Има находища в защитени територии (природни паркове „Сините камъни“, „Русенски лом“, „Шуменско плато“; резервати „Лонгоза“, „Острица“, „Алиботуш“; защитени местности „Лакатнишки скали“, „Ликана“, „Дупката“ и др.), както и в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Опазване на местообитанията и устойчивото им стопанисване, популяризация сред населението.
Литература: Стоянов, 1964; Радославова, 2002; Грозева и др., 2004; Petrova & Gjuleva, 1994; Petrova, Gerasimova & Venkova, 2001; Gerasimova & Petrova, 2003; Delforge, 2006.
Автор Антоанета Петрова
