Вълнеста рунянка
Hieracium villosum Jacq.
Сем. Asteraceae – Сложноцветни
Природозащитен статут. Застрашен [EN B1ab(iii)+2ab(iii)].
Морфология и биология. Многогодишно тревисто растение. Стъблата високи 15–30 cm, облистени, гъсто звездовидно и с дълги 6–10 mm власинки, меко простовлакнести. Приосновните листа продълговатоланцетни, целокрайни или дребно назъбени, с вълновиден ръб, дълго влакнести, постепенно стеснени в крилата дръжка; стъбловите листа намаляващи по размер към върха на стъблото, продълговатояйцевидни до широкояйцевидни, приседнали. Кошничките 1–4. Обвивните листчета ланцетни, заострени, дълговлакнести. Цв. VII, пл. VIII. Апомиктно растение. Размножава се със семена (образувани агамоспермно) и с коренищни издънки (ниско ефективно).
Местообитания и популации. Обитава високопланински тревисти и скалисти места на варовит терен. Популацията в Стара планина е представена от няколко малочислени субпопулации с няколко десетки до стотици индивиди и заемащи площ от няколко десетки до няколкостотин m2.
Разпространение в България. Стара планина (Ср. – вр. Козя стена, вр. Мазалат и съседните им върхове), Рила; на 1600–2800 m н. в.
Общо разпространение. Западна и Средна Европа (на изток до Румъния и България), Северна Америка (САЩ).
Отрицателно действащи фактори. Ниската численост и площ на популациите. Част от туристическите пътеки минават през находищата и водят до утъпкване на субстрата и унищожаване на индивидите.
Предприети мерки за защита. Находищата попадат в защитени територии (резерват „Козя стена“, национален парк „Централен балкан“ и национален парк „Рила“), както и в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Включване на вида списъка на защитените растения съгласно Закона за биологичното разнообразие. Проучване на биологията и екологията на вида и застрашаващите фактори. Мониторинг на състоянието на популациите и събиране на семена за Националната семенна генбанка в гр. Садово.
Литература: Sell & West, 1976.
Автор Владимир Владимиров
