Киттанова рунянка
Hieracium kittaniae Vladimirov
Сем. Asteraceae – Сложноцветни
Природозащитен статут. Застрашен [EN B1ab(iii)+2ab(iii)]. Български ендемит.
Морфология и биология. Многогодишно тревисто растение. Стъблото високо 15–50 cm, тънко, пурпурно в основата, почти голо, без или със 1–2 листа. Приосновните листа в розетка, лопатовидни до яйцевидни, почти целокрайни или с дребни зъбчета, сиво-зелени, с неправилни пурпурни петна, голи, само по ръба и средната жилка отдолу просто и жлезистовлакнести, на дръжки. Сложното съцветие с 1–8 кошнички. Обвивката цилиндрична, дълга 7,5–10 mm. Обвивните листчета със звездовидни, жлезисти и прости власинки. Плодосемките черно-кафяви. Цв. VI–VII, пл. VII. Размножава се със семена (образувани по полов път) и коренищни издънки (ниско-ефективно).
Местообитания и популации. Открити и полусенчести скали и скалисти места, изключително на варовик. Расте обикновено в места с висока въздушна влажност. Представен от една няколкохилядна популация, повече или по-малко разделена на 3–4 субпопулации, срещащи се в няколко съседни ждрела и дерета южно от гр. Девин.
Разпространение в България. Родопи (Ср. – Буйновско и Триградско ждрело, долината на Мугленска река, отвесните скали край Тешел); на 800–1200 m н. в.
Общо разпространение. България.
Отрицателно действащи фактори. Интензивното развитие на туризма причинява изпотъпкване на индивидите, а автомобилният транспорт в ждрелата предизвиква покриването им с големи количества прах, затрудняващ физиологичните процеси на растенията.
Предприети мерки за защита. Част от популацията е в границите на защитена местност „Триградско ждрело“. Находищата на вида попадат в защитена зона от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Включване на вида в списъка на защитените растения съгласно Закона за биологичното разнообразие. Задълбочено проучване на биологията и екологията на вида и на застрашаващите фактори. Мониторинг на състоянието на популацията и събиране на семена за Националната семенна генбанка в гр. Садово.
Литература: Vladimirov, 2003.
Автор Владимир Владимиров
