Белоградчишка рунянка
Hieracium belogradcense T. Georgiev & Kitan.
Сем. Asteraceae – Сложноцветни
Природозащитен статут. Критично застрашен [CR B1ab(ii,iii)+2ab(ii,iii)]. ЗБР. Български ендемит.
Морфология и биология. Многогодишно тревисто растение. Стъблата изправени, 50–90 cm високи, облистени, влакнести. Листата продълговато-ланцетни, заострени, на къси дръжки, горните почти приседнали, отгоре почти голи, отдолу просто-влакнести, по ръба едро назъбени, влакнести. Съцветието с 20–60 кошнички. Обвивката 8–9 mm дълга, широкоцилиндрична. Обвивните листчета керемидообразно наредени, възголи или рядко звездовидно-влакнести. Цв. VII. Пл. VIII. Апомиктно растение. Размножава се предимно със семена (образувани агамоспермно), но понякога и с коренищни издънки.
Местообитания и популации. Обитава покрайнини на гори. Известно е едно находище. Популацията се състои от малки групи и единични растения и включва неколкостотин до няколко хиляди индивида.
Разпространение в България. Предбалкан (Зап. – гр. Белоградчик); на 500–550 m н. в.
Общо разпространение. България.
Отрицателно действащи фактори. Ниска численост и площ на популацията. Расте в непосредствена близост до града, поради което битовото замърсяване и утъпкването имат неблагоприятен ефект. Потенциална опасност за унищожаването на част от находището е застрояването на крайградските терени.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Находището попада в природна забележителност „Белоградчишки скали“ и защитена зона от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Детайлно проучване на числеността и площта на популацията, биологията и екологията на вида, застрашаващите фактори; обозначаване на находището и уведомяване на местните власти и населението за необходимостта от опазването на вида; мониторинг на състоянието на популацията и събиране на семена за Националната семенна генбанка в гр. Садово.
Литература: Георгиев, Китанов, 1939; Стоянов и др., 1967.
Автор Владимир Владимиров
