Едногрудков херминиум
Herminium monorchis (L.) R. Br.
Сем. Orchidaceae – Салепови
Природозащитен статут. Регионално изчезнал [RE]. ЗБР, CITES(2).
Морфология и биология. Многогодишно тревисто растение с една закръглена грудка. Стъблата високи 10–25 cm, с 2(3) приосновни ланцетни листа. Съцветията тясноцилиндрични. Цветовете жълто-зелени, с аромат на мед, чашелистчетата 2,5–3 mm дълги, 1–1.5 mm широки, венчелистчетата 3,2–3,9 mm дълги, насочени напред, устната триделна. Цв. VІ–VІІ, пл. VІІ–VІІІ. Насекомоопрашващ се вид. Размножава се със семена и вегетативно, като образува по няколко столона, завършващи с грудка.
Местообитания и популации. Мезофилни и хигромезофилни планински ливади, край извори, по-често на алкални почви. В находището в Троянско се е срещал в асоциацияAgrostis capillaris – Trifilium sp. div. За последно е наблюдаван през 1940 г. от Н. Стоянов, който пише, че видът е „много рядък, .... на изчезване“.
Разпространение в България. Стара планина (Ср. – в района на махала „Гановци“, Троянско), Родопи (Ср. – района на Бяла черква, сбор от 1904 г.); до 1500 m н. в.
Общо разпространение. Умерената зона на Европа и Азия, по-рядък в северните и южните части.
Отрицателно действащи фактори. Ограниченото разпространение и ниската численост на популациите. Възможна причина за изчезването му в Троянско е употребата на изкуствени торове за повишаване на продуктивността на ливадите в района в периода на кооперативните стопанства.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие.
Необходими мерки за защита. Провеждане на целенасочено издирване на вида в районите, където се е срещал.
Забележки. 1. Урумов (1929) посочва вида и за района на вр. Купена в Карловския балкан, но има съмнение, че съобщенията му не се основават на лични наблюдения (Станев 1975б). 2. Акуратната оценка на вида трябва да е „Вероятно регионално изчезнал“. Тя се основава на повтарящи се издирвания в районите, където е установяван видът в миналото, като издирването в Троянско включва и мястото, описано от Стоянов (Ганчев и др., 1964). В района на Бяла черква има добре запазени подходящи местообитания и намирането на вида не е изключено.
Литература: Урумов, 1929; Баев, 1947; Стефанов, 1951; Ганчев и др., 1964; Стоянов, 1964; Станев, 1975б; Delforge, 2006.
Автор Антоанета Петрова
